Процедурите са дълги, обстойни и често неприятни за же­ната, но са абсолютно необходими, за да се разбере какво става с нея. На тяхна основа лекарят поставя диагноза, без която не би могъл да помогне на двойката в стремежа й да има потомство.

1. Кривата на температурата: с рязкото си покачване при овулацията тя сигнализира, че действително има така­ва.
2. Спермограмата и изследването на цервикалната слуз след полов акт позволява да се провери наличието на спер­матозоиди и състоянието на слузта.
3. Дозировката на хормоните в кръвта дава сведения за евентуални смущения в производството на хормоните, от­говорни за редовността на менструалния цикъл.
4. Ехография на тазовата област: тя може да покаже евентуалните аномални на матката, на тръбите или на яйч­ниците.
5. Рентгенов преглед на матката, който единствен може да потвърди или отхвърли предположението за запушване на едната или на двете тръби. През маточната шийка се инжектира контрастна течност, чието преминаване, следе­но от рентгеновия апарат, позволява да се установи прохо­димостта на тръбите.

1. Селиоскопия: преглед чрез хирургическа интервенция, който се извършва в клиника. Светещата тръба, вкарана през пъпа, позволява да се прегледат директно вътрешните полови органи.
2. Биопсия на ендометриума: от матката се изваждат ендометриални клетки, за да се провери състоянието им и да се установят евентуални увреждания на маточната лигавица.

Лекуване на безплодието

Подтиквани от отчаянието на жените, които не могат да заченат, медицината и хирургията направиха гигантски крач­ки напред, така че днес лекуването - МЕСТНО или ХОР­МОНАЛНО в зависимост от причината за безплодието - е доста успешно.

Липса на овулация: лекува се с медикаменти, стимулира­щи директно яйчниците, за да се предизвика овулация, без да се преминава през присъщия на здравата жена процес. Жените, подложени на подобно лечение, трябва да знаят, че при него рискът от зачеване на повече от едно дете е увеличен.

Аномалии на шийката на матката: уврежданията и ин­фекциите се лекуват местно; при установени аномалии на слузта лечението е хормонално.

Слепване на стените на матката: при подобно слепване загнездването на оплодената яйцеклетка е невъзможно; сте­ните могат да се отлепят чрез поставяне на спирала.

Инфекция на ендометриума: подобно на всяка друга ин­фекция ендометритът се лекува с антибиотици. След уни­щожаването на микробите пораства нова и вече здрава мат точна лигавица.

Запушване на тръбите: това е обичайна последица от въз­палението на едната или на двете тръби на матката, дължа­що се при 60% от случаите на инфекции, предизвикани от предавани по полов път болести, които достигат през вла­галището до матката и накрая засягат и тръбите. Сред мно­гобройните причинители на подобни инфекции можем да посочим на първо място хламидията и гонококите.

При липса на резултат след проведено продухване на тръбите се прибягва до микрохирургическа интервенция (из­вършвана под микроскоп), чрез която се възстановява пов­редената тръба.

При невъзможност да се въздейства върху едната или вър­ху двете повредени тръби единственото оставащо средство е да се заобиколи препятствието. В този случай яйцеклет­ката и сперматозоидът, взети от двамата родители, се сре­щат in vitro - в епруветка. Впоследствие оплодената яйце­клетка ще бъде вкарана в матката.

Безплодие на мъжката сперма

При слабо наличие на сперматозоиди от мъжа се взима сперма, която се центрофугира, за да се получи концентра­ция и обогатяване на състава й; след това жената се оплодява директно със сперматозоидите на своя партньор.
При пълна липса на сперматозоиди и при изричното же­лание на двойката може да се приложи изкуствена инсеминация от „непознат донор".
Липсата на овулация при жената и на сперматозоиди при мъжа поставя пред двойката, която наистина иска „да си направи" дете, трудния проблем за въвеждането на трето, „непознато" лице, което ще фигурира в историята на дете­то. Какво ще бъде мястото на този непознат в отношенията родител-дете?

Психогенното безплодие

То може да бъде временно и да се дължи на блокиране на хипоталамуса (тоест на хипофизата), предизвикано от стрес или много силно вълнение, а може да е и окончателно, ако между партньорите съществува постоянен несъзнаван кон­фликт.
При всяко „необяснимо" безплодие е важно двойката да е съгласна да разбере с помощта на трето лице какъв несъз­нателен механизъм е задействан - тогава става дума за пси­хотерапия.
Ако се установи, че няма никакво решение, остава един единствен изход за тези, които са решили на всяка цена да си имат дете: осиновяването. Осиновителите трябва да знаят, че ефективната връзка, изтъкана с детето през години­те, е също толкова силна, колкото и „гласът на кръвта..."