Някога хората са се женели веднъж и за цял живот. Затова битувал изразът "Сватба - съдба" и към тази важна крачка хората се отнасяли с цялата отговорност, стараейки се да спазват за сватбата многобройни суеверия и поверия, които и днес могат да направят семейния живот щастлив. Още повече че все по-често младоженците се венчават и в църква.

Всичко започвало с избора на сватбения ден. За най-благоприятни се смятали нечетните числа, особено 3, 5, 7, 9 от всеки месец с изключение на май. Неблагоприятни за сватба били сряда и петък.

Особено внимание се отделяло на булчинската рокля. С изключение на булото, всичко трябвало да бъде ново, булото се заемало от щастливо омъжена роднина. Но категорично се забранявало булката да облича сватбения тоалет до деня на венчавката, иначе сватбата може да не се състои. А тъй като жената много искала да разбере как ще изглежда, се разрешавало да облече роклята, но без някой аксесоар - було, ръкавици или обувки. Смятало се, че ако тоалетът е непълен, той не е истински.
За да се запази булката от завист, булото трябвало да е червено или поне да има червена лента.

Новите обувки трябвало да се разносват целия ден в навечерието на сватбата. При това много внимателно. Не дай боже да се счупи токчето! Тогава и семейният живот ще започне "да куца" - няма да има в семейството мир и хармония.

Ако предстояло булката да мине под венчило с нови обеци, сутринта преди сватбата й ги поставяла жена, която била щастливо омъжена, за да може и младата булка също да бъде щастлива в семейния живот. А близките роднини поставяли в джобче под роклята против уроки, завита в кърпичка скилидка чесън.

Освен това, за да живее бъдещото семейство безгрижно, в обувката на младоженеца поставяли по монета под двете пети. Когато късно вечерта младата жена събличала мъжа, тези пари тя вземала за себе си. Тогава според поверието съпругът ще помни, че трябва да осигурява жената и децата си. На булката поставя ли монети само под лявата пета - за защита от изкусителя, който стои зад лявото рамо.