Женските гърди са създадени от природата да хранят бебето. Когато детето се появява на света, то вече умее да суче от гърдите. Това е вроден рефлекс (инстинкт) и майчината любов, грижата за детето също са свързани с природния инстинкт. Първото притискане до гърдите предизвиква чувство на радост и у майката, и у бебето. За женския организъм това е още и сигнал за възстановяване след раждането, за свиване на матката, а за детето - най-ранното чувство, което то преживява. И след това цял живот то търси любов в гърдите на друг човек. Да притиснеш някого към гърдите си - това значи да проявиш благоразположение, да изразиш любовта си. Така че женските гърди са свързани не само с майчинството, но и с взаимоотношенията.

В отношенията между мъжа и жената гърдите са сексуален обект, затова жените винаги са се стремили гърдите им да не останат незабелязани. Жените имат мека, податлива гръд и мъжете са използвали това във всички времена, за да могат, след като овладеят гръдта, да преминат към пълното обладаване на жената. И не само в сексуален смисъл. Колкото гърдите са по-пищни, толкова по-привлекателна е жената, макар че се правят опити в масовото съзнание да се наложи образа на жената-тийнейджър с плоска недоразвита гръд. Дори най-силните мъже дълбоко в душата си често търсят в жената не само сексуален партньор, а майка, даряваща емоционална грижа, топлина и защита.

КОЙ РИСКУВА НАЙ-МНОГО?

Болестта е начин да се покаже на човек това, което е скрито от съзнанието му. И ако туморът се появява в гърдите, значи, в живота на жената става някаква драма, свързана с майчинството, сексуалността, взаимоотношенията със съпруга.

Неслучайно болестта се развива в най-чувствителното и видимо място, близко до сърцето. Периодите на разрушаване на имунната защита и развитието на сериозни заболявания на гърдите често съвпадат с периодите на дълбока потиснатост, скрита в самите дълбини на сърцето. Ако жената преживява всичко прекалено силно и крие нещата дълбоко в себе си, боейки се даже да осъзнае доколко болката я препълва, то организмът сам й го показва. Мъката и болката, като в огледало, се отразяват в гърдите й и започват да разрушават физическото тяло. Болестта говори, че жената “слага на сърцето си” повече, отколкото може да понесе.

СКРОМНОСТ ИЛИ СТРАХ?

Неизлечимите заболявания на гърдите показват за възел от проблеми, свързани, на първо място, с майчинството: изхранване, грижа за децата. Ако майчинството е погълнало всичко останало в живота на жената, това също не е добре.

Обществото мълчаливо поощрява скромността и безкористжеността в поведението на жените. Но под външната проява на тези качества най-често се крие страх пред необходимостта да се отстояват собствените граници, да се защитават интересите и достойнството. Трудно е да се противостои на твърдите социални норми, определящи живота на жените. Особено несвойствен на майчинството е егоизмът, затова той своевременно се потиска. Но понякога той просто е необходим, за да може жената да води пълноценен живот, да бъде здрава и щастлива. Има хубава поговорка: “Ако майката е здрава, и децата ще бъдат здрави”. А за да даваш любов и грижа на друг, самият ти трябва да бъдеш щастлив.

Ако инстинктът за самосъхранение, често наричан женски егоизъм, се потиска на душевно ниво от чувството за дълг, то болестта често се проявява именно на това място, което е свързано с душевната мекота, с майчинското възприемане на света. Ако чувството за дълг постоянно убива радостта, болестта започва да заплашва живота!

Майчината любов в своето самоотричане - това е израз на небесна любов. Ако любовта идва от сърцето, тя лекува. Но ако тя само имитира обществените норми, това може да струва и живота. Само минавайки по своя път, жената се учи на истинска любов. А болестта призовава да се покаже егоистична и на първо място – самата себе си. Просто трябва да възстанови баланса “даване - вземане”.

С КАКВО СЕ СДОБИХА АМАЗОНКИТЕ?

Туморът в гърдите може да говори за това, че жената се е отказала от някаква инициатива и се е настроила за отстъпление от своя духовен път. Това се отразява и на протичането на болестта, и на лечението. И скалпелът на хирурга, и препаратите, насочени към чуждите за организма клетки, разрушават не само болните, но и здравите тъкани. Източникът, захранващ болестта, започва да изчезва, щом жената осъзнае, че с поведението си, с мислите си разрушава своята природа, не позволява на истинската женственост да се прояви. Само нереализираната енергия нанася удар на физическо ниво.

Жените вече много години се борят за правата си и за възможността да заемат достойно място в нашия свят. Но направиха ли успехите на това поприще жената по-щастлива? В нещо - може би. Но що се отнася до здравето, засега виждаме само потискаща статистика на тежки и трудно лечими женски болести. Бедата е в това, че жените възприемат равноправието и свободата буквално. Но нали по своята природа те се различават от мъжете? За какво равенство с мъжете може да става дума? Само за равни възможности да извървят своя път. За равни потребности от уважение, за равни възможности да живеят пълноценен живот.

Митовете са донесли до нас историята за амазонките, които са се лишавали от дясната си гърда, за да използват дясната, мъжката страна в борбата за съществуване. Едва тогава жените започнали да копират мъжкия начин на поведение.

Но това не им донесло женско щастие!

Дайте на мъжа правото да се сражава с живота, да завоюва нови територии. Задачата на жената е да ги усвоява, да твори живот във всичките му прояви.

БОЛЕСТТА Е НАКАЗАНИЕ ЗА СКЕПТИЧНИТЕ ЖЕНИ

Целта на живота не е в това, да се прави нещо “добро и правилно”, както го разбират другите, а в това, да се прояви собствената индивидуалност. Често по тази причина у нас се появяват сериозни противоречия и само способността да обичаме ни помага да ги разрешим. Става въпрос не за желанието да бъде любима, а за способността на жената да осъзнае единството си с целия свят. Докато тя не започне да развива тази способност, болестта ще я наказва, задето не живее в съгласие със себе си. Тя умее да бъде момиче, умее да бъде майка, но трябва да се научи да бъде жена и да определи собствения си път.

КАКВО ТРЯБВА ДА НАПРАВИ НА ПЪРВО МЯСТО?

Да се освободи от емоционална зависимост, да стане главен съдия на своите мисли и постъпки.

Да престане да бъде жертва. Да носи отговорност за своите постъпки, за своя живот, за своя избор.

Да се научи да пази времето си.

Да поддържа и да поощрява творческите си прояви.

Да се отнася внимателно с тези, които я обкръжават, и да се стреми да общува с тези, които я обичат и поддържат.