Таблиците и графиките не показват истинската картина на здравето и затова избягваме да наблягаме на концепцията за контрол на теглото, особено при подрастващи деца, които трябва да станат по-тежки. Когато се говори за контрол на теглото (упс, контрол на тлъстината!), най-важната здравна дума, която знаете е слаб.
Слаб означава правилния процент телесна мазнина за типа на вашето тяло –намек за тлъстинка на гушата или талията. Кантарите казват малко за това колко мазнина съдържа организма ви. Вие може да намалите показанието на кантара със строга диета, която ще „помогне” на организма ви да загуби по-скоро течности и мускули, вместо мазнини. Вие може и да станете по-леки, поне временно, но това не означава, че сте стенали по-слаби.
Не бъркайте слаб с мършав или хилав, което се отнася за нездравословна липса на всякаква мазнина на тялото вследствие на недохранване. Слаб не означава и върлинест, кокалест, което описва структура на тялото, която зависи най-вече от гени, а не от начин на хранене. Слаб означава строен, добре изглеждащ, цел, която може да се постигне от всеки независимо от генетичната даденост (като несъмнено някои гени помагат това да стане по-лесно при някои хора...)
Пет фактора описват колко лесно или колко трудно ще бъде за някой да е слаб:
1. Слаби гени.
Деца, погледнете родителите и бабите и дядовците си. Ако те са, или поне в младостта си са били, стройни, вие имате по-малък риск от затлъстяване. Ако единият или двамата ви родители са дебели, вие все още може да сте слаби, но ще трябва да полагате повече усилия.
2. Структура на тялото.
Някои организми остават слаби по-лесно от други. Слабите и високи тела (ектоморф) са по-дълги и леки от средните в таблиците и графиките. Ектоморфните бебета, деца и възрастни се разпознават още от рождението им по дългите и тънки пръсти и стъпала. Те обикновенно употребяват повече калории за разтеж на височина, отколкото на тегло. Тези хора имат изключително бърза обмяна на веществата, изгарят калориите по-лесно и могат по-лесно да нагаждат количеството храна към степента си на активност. Те ядат много, но не трупат тегло. Мезоморфите са със средна височина и тегло. Тези „квадратен” тип тела имат по-голяма вероятност да натрупат свръхтлъстина от „правоъгълния” тип ектоморфни тела. Ниските и широки хора са под най-голям риск от затлъстяване. Малко са хората, които са с изцяло един и същ тип структура, повечето съчетават два или три типа.
3. Метаболизъм (обмяна на веществата).
Някои хора се раждат с бърз метаболизъм. Те изгарят мазнините много лесно. Други имат по-бавен метаболизъм и склонност да складират мазнините. Дали един човек ще има бърза или бавна обмяна на веществата, е наследствен фактор. Понякога се срещат две деца в едно и също семейство, едното от които е слабо, а другото – не, въпреки че имат еднакъв хранителен режим.
4. Темперамент.
Активните хора с много енергия изгарят много енергия. Застоялите хора трупат мазнините. Тези тенденции се забелязват още от бебешка възраст. Хилавите, неспиращи на едно място бебета, особено тези с активни родители, са под нищожен риск от затлъстяване. Обратно - закръглените, тихи, застояли бебета горят по-малко калории и са с по-висок риск от надебеляване.
5. Хранителни навици.
Хора, които консумират богата на витамини и минерали храна в съобразени с личните им енергийни нужди, най-вероятно ще бъдат слаби. Хората, които приемат богата на мазнини храна, празни калории – калорични храни бедни на витамини и минерали, са с висок риск от затлъстяване. Всяка програма за следене на приеманите мазнини трябва да отчита не само количеството, но и качеството на приеманата храна.
Трите най-важни фактора за контрол на мазнините са:
1. Защо напълнявате?
Защото приемате повече калории, отколкото изгаряте.
2. Как отслабвате?
Като изгаряте повече калории, отколкото приемате.
3. Как поддържате слаба фигура?
Като приемете качествени хранителни навици и повишите метаболизма на организма си. Веднъж отслабнали, вие може да останете такива като започнете да се храните различно от преди, като започнете да спортувате повече, или по малко от двете.
При 90% от децата и възрастните, за контрола върху затлъстяването са достатъчни тези три правила. На останалите 10% различни нарушения на обмяната на веществата правят нещата по-сложни.
Деца и възрастни с риск от затлъстяване
Фактори за слабост:
1. слаби гени от родителите;
2. естествено слаба фигура;
3. бърз метаболизъм;
4. малко гледане на телевизия;
5. хранителна диета, съдържаща малко мазнини.
Фактори обуславящи висок риск от затлъстяване:
1. дебели гени в семейството;
2. складиращ тип тяло;
3. бавен метаболизъм;
4. застоял начин на живот;
5. много гледане на телевизия;
6. хранителна диета богата на мазнини и празни калории.
При консултациите с родители за проблеми с теглото на техните деца първото, което може да се направи е да се погледнат самите родители, след това детето и накрая да се проучат хранителните навици и начина на живот на семейството като цяло. Деца с нисък риск от затлъстяване не се нуждаят от особен контрол на мазнините. Обаче семейства в рисковата група трябва да се намесят от рано, за да предотвратят затлъстяването у децата си. Децата и възрастните не наследяват затлъстяването, те наследяват само склонността към него. Как те ще се научат да живеят с тази склонност определя дали ще бъдат слаби или дебели.