Нека поговорим за фолиевата киселинаТези витамини са налични в голям брой хранителни продукти, като тялото има нужда от относително малки количества от вит. В1, В2 и В3. Важна роля във фолатния метаболизъм играят Вит. В12 и В6. Те са

жизненоважна съставка в голям брой дейност, вкл. храносмилането, имунната система и производството на енергия.

Фолиева киселина - биохимия
Фолиевата киселина (птерилглутаминова киселина) е водоразтворим витамин от групата Б-комплекс и изходен компонент за група съединения, познати като фолати. Човешкото тяло не произвежда фолиева киселина, нито може да съхранява запаси от нея за продължително време, а естествените фолати, набавяни с храната, са изключително нестабилни и бързо губят своята активност по време на обработка, съхранение, и т.н. Фолатите, постъпващи с храната попадат в черния дроб и плазмата, както и в червените кръвни клетки, където фолиевата киселина се свързва с глутамати и желязо, за да се формира хемоглобин. Запасите на организма от фолати са относително кратковременни и се изчерпват бързо.

Фолиева киселина - функции
Фолиевата киселина и фолатите изпълняват различни функции за организма, но основните са по отношение на нормалното протичане на клетъчните реакции на метилиране и на клетъчното делене. Тя е важна съставка, която в тялото работи в тясна връзка с вит. В12 те са включени в метаболизма на аминокиселините и производството на белтъци.
При клетъчните реакции на метилиране се доставят метилови групи при синтезата на аминокиселините, за ДНК, РНК, протеиново и фосфолипидно метилиране. Важна е и необходимостта от фолиева киселина за поправка и производство на РНК и ДНК. Фолатният дефицит може да доведе до намаляване на ДНК синтезата, и от там на клетъчното делене. Метиловите групи могат да се свържат към определени места на ДНК веригата, осигурявайки защита й от увреждания и от хромозомни счупвания осигурява се целостта на генома. Фолиевата киселина е свързана с производството на здрави и жизнени кръвни клетки и недостигът от фолати е една от главните причини за анемия, особено при хора с бедна диета.

Основни причини за възникване на фолатен дефицит:

- Понижено приемане с храната получава се при хора с неадекватна диета, напр. възрастни хора, такива с нисък икономически статус, алкохолици, които заместват храненето с пиене на алкохол.

- Понижена чревна абсорбция при пациенти, страдащи от малабсорбция, като напр. Coeliac disease.

- Повишени нужди от фолат и следователно с повишени риск за фолатен дефицит може да възникнат при бременност, лактация, хемолитична анемия, левкемия.

- Алкохолизъм Хроничният алкохолизъм е честа причина за фолатен дефицит. Той може да се развие в следствие на слабо приемане на храна, или при понижена абсорбция или повишена екскреция от бъбреците. Наличието на цироза на черния дроб повишава вероятността от развиване на фолатен дефицит.

- Лекарства Дългото използване на определени лекарства, може да е свързано с възникването на фолатен дефицит.

Освен това, дефицитът във фолатния метаболизъм може да доведе до Хиперхомоцистеинемия - непълна преработка на аминокиселината метионин води до натрупване на излишък от хомоцистеин в тялото, което може да има токсичен ефект. Напоследък генетични дефекти в ензими от биохимичния път на реметилиране (като например MTHFR), се асоциират с това повишение на концентрациите на плазмен хомоцистеин.

Някои лекарства, както и токсини на околната среда като: пестициди, алкохол, никотин, барбитурати, антиметаболити, кортикостероиди, антиконвулсанти, антибиотици, диуретици, особено приложени в комбинация, са известни инхибитори на ензимите от фолатния метаболизъм и водят до подтискане на дейността им.

< начало >

 

Нека поговорим за Дефектите на невралната тръба

Какво се разбира под централна нервна система (ЦНС) ?
Централната нервна система (ЦНС) включва мозъка и гръбначния стълб. Всички дейности се контролират от мозъка, който получава информацията при допир, зрение, осезание, вкус, слух. Мозъкът отговаря на тази информация чрез иницииране на съответни движения на различни части на тялото. Посланията на мозъка се пренасят до тях през гръбначния мозък, който е разположен по дължината на гръбначния стълб. Тази система за комуникации е изключително важна и има нужда от защита. Гръбначният стълб е съставен от 33 прешлена, които имат 2 важни функции - защита на гръбначния мозък и опора за захващане на мускулите.

Какво е неврална тръба и защо се развива неправилно?
Една от първите части на тялото, която се формира по време на ембрионалния период е ЦНС. Невралната тръба, от която произлизат главният и гръбначният мозък, се формира между 14 и 28 ден след оплождането. Има две хипотези за механизма на затварянето й. Според първата, това става на принципа на ципа започва от мястото, където ще се формира главата и последно невралната тръба се затваря на кръста. Според втората хипотеза, има 5 области, които се затварят по отделно и едва след това става съшиването на отделните части. Установяването на точният механизъм на затваряне на невралната тръба би спомогнало за изучаване на причините за възникването и предотвратяването на ДНТ.

Кога възникват дефектите на невралната тръба (ДНТ)?
ДНТ възникват между 3 и 4 седмица на ембриогенезта и са причинени от неправилно затваряне на невралната тръба. Счита се, че е свързано както с генетични фактори, така и с фактори на средата. Рискът за засегната бременност с ДНТ е по-висок при семейства с предишно дете с ДНТ (рискът за повторение се изчислява на 1 на 35), но може да бъде понижен с промяна на факторите на средата - например приемането на фолиева киселина и други витамини в периода преди зачеването и през първите 3 месеца от бременността.

Какво представляват дефектите на невралната тръба?
След вродените сърдечни дефекти, изолираните (нефамилни) случаи на дефекти на невралната тръба са най-честият вроден структурен дефект приема се, че честотата е около 1 - 2 на 1000 живородени деца.

Кои са най-честите форми на дефекти на невралната тръба?
При неправилно развитие на костния канал, в който се разполагат главният и гръбначния мозък се говори за Spina bifida. Засегнатите прешлени имат дефект от външната част, така че костният пръстен не се затваря напълно около гръбначния мозък. Така остава отвор и понеже външната част стои разделена, се говори за bifid. Този дефект може да засегне 1 или повече прешлена, но най-често е около нивото на кръста. Степента на засягане определя различните форми spina bifida. Spina bifida oculta е най-леката форма има непълно затваряне само на костния канал, който е покрит с тъкани и кожа, обикновено не се подозира наличието й. При meningocele на нивото на кръста има киста, съдържаща гръбначно-мозъчна течност. При myelomeningocele (по-тежката форма) в кистата преминават и нерви, заедно с част от гръбначния мозък. Други по-чести дефекти на невралната тръба са аненцефалия (пълна или частична липса на главен мозък и череп), енцефалоцеле (неразвитие или непълно развитие на черепните кости), хидроцефалия (от гръцката дума Hydro = вода и cephalie = мозък натрупване на голямо количество течност в главния мозък) и други.

Защо възникват дефектите на невралната тръба?
Все още не е ясно. Дефектите на невралната тръба се разглеждат като многофакторно заболяване, повлиявано от комбинацията от фактори на средата, диета, физиологични аномалии (като повишена температура или високи нива на кръвната захар), излагане на увреждащи условия (тератогени), етнически произход. Предполага се, че генетически обусловено абнормно състояние във фолатния метаболизъм може да има връзка с много малформации при невралната тръба.

< начало >

 

Нека поговорим за Генетичните фактори

ДНТ могат да възникнат като резултат от дефекти в много гени. Ефективността на профилактичното приемане на фолиева киселина за предпазване от тези дефекти предполага, че гени, кодиращи белтъци директно или косвено свързани с метаболизма на фолиевата киселина вероятно са въвлечени в етиологията на ДНТ. Ключовите ензими за метаболизма на фолатите и на хомоцистеина са метилентетрахидрофолат редуктаза MTHFR (methylenetetrahydrofolate reductase), метионин синтаза MS (mеthionine synthase), цистатионин бета-синтетаза CBS (cystationine synthase), и метионинсинтаза редуктаза MSR (methionine syntase reductase).
Напоследък често се коментира ензима MTHFR, като се търси връзка с появата на ДНТ. До момента са открити 24 мутации в гена на този ензим, но повечето са с индивидуален характер (т.нар. частни мутации) и се носят от отделни хора с хиперхомоцистеинемия. Два полиморфизма (генни варианти) С677Т и A1298C, водят до леко променена ензимна активност. Полиморфизмът С677Т води до синтезиране на термолабилна форма на ензима, която е с понижена ензимна активност. Среща се с различна честота при различни етнически групи. Предполага, се че определени генотипни комбинации на двата полиморфизма, заедно с диета, бедна на фолати могат да имат отношение към появата на ДНТ
Във връзка с ДНТ се изследват и гените, кодиращи белтъци-рецептори на фолатите. Там обаче генетичните варианти са много редки и са открити само при няколко пациента. Вероятно тези рецептори са изключително важни по време на ембриогенезата и всяка некоректна функция води до фетална смърт.