Най-напред малко за законите на наследяването. Обикновено при кръстосване водещи са доминантните /силните/ признаци. По отношение на цвета на очите тъмната окраска на ириса досега се смяташе за най-силна. И ако единият от съпрузите има кафяви очи, а другият сини, именно "силният" кафяв цвят се предава на децата. Рецесивният /слабият/ признак в наследяването бил мутация на близо 10 000 години.
Датски учени изследвали 360 синеоки - от блондини скандинавци до тъмнокожи жители на Мароко и Йордания. При всички тях в 15-ата хромозома било открито едно и също изменение, което времето не било променило.
- Това означава само едно – разказва ръководителят на изследването Доналд Варт, - че всички тези толкова различни хора са имали един общ прадядо. Генът на сините очи се е зародил някъде по Средиземноморието. Впрочем чисто сините очи са много голяма рядкост, обикновено синьото е разтворено в сив или зелен пигмент. Притежателите на такива очи, както и останалите просто светлооки хора, нямат изменения в 15-ата хромозома.
Според хипотезата на учените когато в брак встъпвали хора с различни 15-и хромозоми, генът не се проявявал по никакъв начин. Синеоки деца се раждали само на двойките с рецесивен ген – на практика на роднини. А най-важното е, че този родствен ген не само се е утвърдил през вековете, но и е принудил да се активизират гените, в които е заложена сексуалната конституция на човека. Всички синеоки са ненаситни любовници. Това се отнася особено за притежателите не толкова на сини очи, колкото на ирис с дълбок тъмносин цвят.
Редкият цвят се нарича сапфирен – по името на прозрачния скъпоценен камък. Хората със сапфирени очи се отнасят към свръхконтактния сексуален тип, неволно привличащ към себе си партньорите.
Учените нарекли новата общност на притежателите на мутиралия ген каста на синеоките - по аналогия с Индия, където висшата каста на жреците брахмани била изключително синеока. В нея записвали момченцата със сини очи, които били голяма рядкост в страната на тъмнооките.
Информацията е от tia.bg