.изоставане във физическото и интелектуалното развитие в ранното и по-късно детство.
Въздействието на дисморфогените (фактори предизвикващи вродени аномалии) зависи основно от фазата на развитието на плода – така в периода на бластогенезата (първите 7 – 8 дни след оплождането), поради липса на пряка биологична връзка между майката и оплодената яйцеклетка се смята, че рискът от тератогенни лекарствени въздействия върху плода е практически нулев. Установено е обаче, че екзогенни агенти могат да доведат до ранна зародишева смърт. В периода на ембриогенезата (до 12 г.с.) резултатите от лекарствените въздействия са почти противоположни – рязко нараства рискът от развитие на вродени аномалии на плода, а намалява процентът на ембрионалната смърт. Това е закономерно следствие от развитието на плода – в периода на ембриогенезата се образуват всички органи и системи на плода. Всеки орган има критичен период на диференциране, който е с най-висока ранимост по отношение възможността от развитие на вродени аномалии – например критичен за развитието на нервната система е 15-я до 25-я ден, за сърцето – 20 – 40 ден, за крайниците – 24 – 46 ден от оплождането. Последният период в развитието на плода – фетогенеза (13 – 40 ф.с.) е сравнително най-безопасен по отношение на тератогенно лекарствено въздействие, поради завършеното развитие на органите и системите на плода.
Антибиотици:
Пеницилини – преминават свободно през плацентата и достигат фетална серумна концентрация равна на майчината. До момента не са описани неблагоприятни ефекти върху плода, но не бива да се игнорира риска от алергични (включително и анафилактичен шок) реакции при бременната.
Цефалоспорини – имат близост в химичния строеж с пеницилините. Това определя сходният им (но все пак доста по-широк) антибактериален спектър с пеницилините, както и подобните на тях резистентност и алергични реакции.
Макролиди – поради големината на молекулата си преминават трудно през плацентата. Важен момент е липсата на неблагоприятни ефекти върху бременната и плода. Тези характеристики на макролидите им отреждат широко място на употреба при бременни, особено в случаите за лечение на хламидиални инфекции.
Аминоглюкозиди – рисков момент е доказаната им токсичност върху слуховия апарат, бъбреците и черния дроб на плода. Тава налага ограничения в употребата им – само при доказана необходимост и сериозни индикации от страна на бременната, продължителност на курса 5 – 7 дни и оптимална дозировка.
Тетрациклини – поради неблагоприятния ефект върху костите и зъбния емайл на плода не бива да се използват при бременни.
В заключение антибиотичното лечение при бременност трябва да е:
оправдано;
мотивирано;
с минимален риск за майката и плода;
с оптимален избор на препарат, доза и продължителност на лечението.
Винаги предупреждавайте лекуващия лекар, че сте бременна!
Съобщавайте за прекарани алергични инциденти в миналото!
II.Лекарства, действащи на централната нервна система:
Сънотворни – най-често производни на барбитуровата киселина. Лесно преминават плацентата и попадат в плода. Не се препоръчва употребата им при бременност (възможни тератогенни ефекти), освен при лечение на някои форми на епилепсия.
Противогърчови – предимно антиепилептични средства – поради възможен тератогенен ефект следва да се изписват само след уточняване на диагнозата и преценка на съотношението “полза-вреда”, от специалист невролог.
Психотропни вещества – изключително широка група от медикаменти формулиращи следните подгрупи – големи транквилизатори, малки транквилизатори, психостимуланти, антидепресанти, психоенергитични, ноотропни и халюциогенни средства. Поради многообразието на химичната им структура, широката гама ефекти (включително странични, в т.ч. Тератогенни), препаратите от тази група трябва да се назначават от съответен профилен специалист в комбинация с акушер-гинеколог.
Наркотични аналгетици – от природен произход – опиум, морфин, кодеин; полусинтетични и синтетични – лидол, фентанил, метадон. Употребата им се разглежда в два аспекта – приложени в еднократни дози, в различни фази на бременността по медицински показания и хронична употреба (наркомании).
В последния случай са налице сериозни опасности и рискове за плода – изоставане във физическото развитие, тежки метаболитни и функционални нарушения, развитие на типичен абстинентен синдром след раждането, трайно изоставане в психомоторното развитие, нисък интелектуален потенциал.
Ненаркотични аналгетици – по химическа структура се оформят в осем подгрупи. Имат следните общи ефекти – обезболяващ, понижаващ температурата, противовъзпалителен, антиагрегантен. Поради големия брой представители в групата, ще акцентирам само на най-често използваните в ежедневието. Acetysal (популярно познат, като Aspyrin) – има умерено обезболяващо и антипиретично действие. И при майката, и при плода променя процесите на кръвосъсирване, потискайки тромбоцитната агрегация. При дневна доза над 2 г , близо до раждането може да доведе до тежка форма на жълтеница при новороденото. Analgin – няма тератогенен ефект, може да се използва без рискове в хода на бременността в обичайната дозировка. Amidophen - при продължителна употреба можа да доведе до увреждания във функцията на костния мозък на новороденото – засягане на бялата кръвна редица.
III.Токолитични средства – медикаменти, използвани за потискане на маточните контаркции.
Спазмолитици – широко известните препарати папаверин, спазмалгон, бусколизин, но-шпа и др.
Малки транквилизатори и анксиолитици – диазепам, реланиум, лексотан.
Блокатори на простагландин-синтезата – индометацин и производните му.
Калциеви антагонисти – нифедипин, верапамил.
Бета-2 андреномиметици – партусистен.
Магнезий съдържащи препарати.
Поради спецификата в избора на подходящ препарат, дозировка, възможности за комбиниране между групите, път на приложение, широки лекарствени взаимодействия, риск от странични ефекти и най-вече необходимост от прецизиране на специфичния риск от спонтанен аборт или преждевременно раждане, препаратите от тази група следва да се назначават само от акушер-гинеколог.
IV.Хормонални препарати:
Естрогени – в съвремието не намират място в лечебни програми по време на бременност.
Прогестагени – естественият прогестерон е напълно безопасен за бременната и плода. В близкото минало бе широко използван за лечение и профилактика на заплашващ аборт. В последните години е изместен от перорани (приемани през устата) форми – деривати на хидрогестерона.
Андрогени и синтетични прогестагени от нортестостероновия ред са контраиндицирани по време на бременност – ембриотоксичен ефект и вирилизация при женските плодове.
Човешки хорионгонадотропин – в последните години навлиза широко при лечението на заплашващ аборт и ранна фетална смърт до четвъртия лунарен месец. Потенцира функцията на жълтото тяло на бременната и ендогенната продукция на прогестерон.
Хормони на щитовидната жлеза – тироксин и тиреоидни екстракти се използват без опасност за майката и плода при хипотиреоидизъм (понижена функция на жлезата). Йодните соли и синтетичните антитиреоидни препарати са свързани с риск от развитие на преходна гуша и хипотиреоидизъм на новороденото.
Инсулин и орални антидиабетични средства. Важно е да се знае, че всички форми на диабет налагат задължително изследване в болнична обстановка, още в началото на бременността, с цел избор на на правилен хранителен режим и лечение. Колаборацията между ендокринолози и акушери е задължителна. Поддържането на оптимална глюкозна концентрация е важно, с цел осигуряване на нормален метаболизъм в организма на бременната и плода. Това би осигурило оптимално развитие на плода и би свело до минимум рисковете от вродени аномалии и хипотрофия на плода, мъртвораждаемост и перинатална смъртност. Лекарствената програма се осъществява чрез инсулинови препарати. Синтетичните орални антидиабетични средства са контраиндицирани по време на бременност (висок тератогенен риск!)
V.Витамини
Употребата на поливитаминни препарати е препоръчителна по време на бременност, във връзка, както с повишените метаболитни нужди на бременната, така и за задоволяване нуждите на плода.
Vit A, Vit E – имат многообразно действие. Дефицитът им води до повишен риск от спонтанен аборт, нарушение в плацентацията, очни аномалии.
Vit B2 – дефицит – води до скъсяване на долните кости на крайниците, “вълча уста”, очни аномалии.
Vit B12 – дефицит – отговорен за развитие на пернициозна анемия при бременност.
При дефицит на фолиева киселина се развиват множество различни аномалии на костната и централната нервна система – типичен пример са спина бифида.
Vit C – дефицит – води до увеличаване риска от ранен спонтанен аборт. Има отношение и към желязодефицитните анемии на бременните.
Vit D – дефицит – риск от костни аномалии.
Освен витамините, важна роля в метаболизма на бременните и плода имат минералите и т.нар. микроелементи – Zn, Mn, Mg, Fe, Se, Cu и др.
Съвременните проучвания показват, че дневните нужди на бременната и плода не се покриват в необходимата степен, дори и при балансиран хранителен режим на бременната. Това налага задължителната употреба на поливитаминни препарати с минерални добавки през цялата бременност и кърмаческия период.
Препоръки:
Не прибягвайте до самолечение.
При назначаване на лекарствена терапия винаги предупреждавайте за наличната бременност.
Използвайте антибиотици само след лекарско назначение.
Не започвайте по Ваше усмотрение, не променяйте дозировката и схемата на назначената Ви от гинеколога терапия.
От установяването на бременността ежедневно използвайте поливитаминни препарати