Процедурите са дълги, обстойни и често неприятни за жената, но са абсолютно необходими, за да се разбере какво става с нея. На тяхна основа лекарят поставя диагноза, без която не би могъл да помогне на двойката в стремежа й да има потомство.
- Кривата на температурата: с рязкото си покачване при овулацията тя сигнализира, че действително има такава.
- Спермограмата и изследването на цервикалната слуз след полов акт позволява да се провери наличието на сперматозоиди и състоянието на слузта.
- Дозировката на хормоните в кръвта дава сведения за евентуални смущения в производството на хормоните, отговорни за редовността на менструалния цикъл.
- Ехография на тазовата област: тя може да покаже евентуалните аномални на матката, на тръбите или на яйчниците.
- Рентгенов преглед на матката, който единствен може да потвърди или отхвърли предположението за запушване на едната или на двете тръби. През маточната шийка се инжектира контрастна течност, чието преминаване, следено от рентгеновия апарат, позволява да се установи проходимостта на тръбите.
- Селиоскопия: преглед чрез хирургическа интервенция, който се извършва в клиника. Светещата тръба, вкарана през пъпа, позволява да се прегледат директно вътрешните полови органи.
- Биопсия на ендометриума: от матката се изваждат ендометриални клетки, за да се провери състоянието им и да се установят евентуални увреждания на маточната лигавица.
Лекуване на безплодието
Подтиквани от отчаянието на жените, които не могат да заченат, медицината и хирургията направиха гигантски крачки напред, така че днес лекуването - МЕСТНО или ХОРМОНАЛНО в зависимост от причината за безплодието - е доста успешно.
Липса на овулация: лекува се с медикаменти, стимулиращи директно яйчниците, за да се предизвика овулация, без да се преминава през присъщия на здравата жена процес. Жените, подложени на подобно лечение, трябва да знаят, че при него рискът от зачеване на повече от едно дете е увеличен.
Аномалии на шийката на матката: уврежданията и инфекциите се лекуват местно; при установени аномалии на слузта лечението е хормонално.
Слепване на стените на матката: при подобно слепване загнездването на оплодената яйцеклетка е невъзможно; стените могат да се отлепят чрез поставяне на спирала.
Инфекция на ендометриума: подобно на всяка друга инфекция ендометритът се лекува с антибиотици. След унищожаването на микробите пораства нова и вече здрава мат точна лигавица.
Запушване на тръбите: това е обичайна последица от възпалението на едната или на двете тръби на матката, дължащо се при 60% от случаите на инфекции, предизвикани от предавани по полов път болести, които достигат през влагалището до матката и накрая засягат и тръбите. Сред многобройните причинители на подобни инфекции можем да посочим на първо място хламидията и гонококите.
При липса на резултат след проведено продухване на тръбите се прибягва до микрохирургическа интервенция (извършвана под микроскоп), чрез която се възстановява повредената тръба.
При невъзможност да се въздейства върху едната или върху двете повредени тръби единственото оставащо средство е да се заобиколи препятствието. В този случай яйцеклетката и сперматозоидът, взети от двамата родители, се срещат in vitro - в епруветка. Впоследствие оплодената яйцеклетка ще бъде вкарана в матката.
Безплодие на мъжката сперма
При слабо наличие на сперматозоиди от мъжа се взима сперма, която се центрофугира, за да се получи концентрация и обогатяване на състава й; след това жената се оплодява директно със сперматозоидите на своя партньор.
При пълна липса на сперматозоиди и при изричното желание на двойката може да се приложи изкуствена инсеминация от „непознат донор".
Липсата на овулация при жената и на сперматозоиди при мъжа поставя пред двойката, която наистина иска „да си направи" дете, трудния проблем за въвеждането на трето, „непознато" лице, което ще фигурира в историята на детето. Какво ще бъде мястото на този непознат в отношенията родител-дете?
Психогенното безплодие
То може да бъде временно и да се дължи на блокиране на хипоталамуса (тоест на хипофизата), предизвикано от стрес или много силно вълнение, а може да е и окончателно, ако между партньорите съществува постоянен несъзнаван конфликт.
При всяко „необяснимо" безплодие е важно двойката да е съгласна да разбере с помощта на трето лице какъв несъзнателен механизъм е задействан - тогава става дума за психотерапия.
Ако се установи, че няма никакво решение, остава един единствен изход за тези, които са решили на всяка цена да си имат дете: осиновяването. Осиновителите трябва да знаят, че ефективната връзка, изтъкана с детето през годините, е също толкова силна, колкото и „гласът на кръвта..."