Всяко дете си има свой собствен, уникален темперамент и стил на поведение – това означава, че е трудно поведението на детето да се сведе до определени рамки. Все пак на лице са някои общи характерни особености за тази възраст, някои от които са следните.


СВЕЖ ОТКЛИК КЪМ ХОРАТА

Между шестия и осмия месец повечето деца имат склонността да се свързват много лесно с повечето хора, а също и да раздават щедро усмивки. Тази естествена ведрост и отзивчивост има тенденцията да действа успокояващо на много родители – лесното социализиране от страна на детето през този етап от развитието не означава, че родителят може да «поотпусне юздите» и да не прекарва достатъчно време вкъщи. Всъщност липсата на общуване през първата година може да породи дълбоки наранявания и дефицити у детето. Също така, широката усмивка, която другите ще получават не е индикатор, че детето се развива добре емоционално – без да бъдем негативни, искаме да те предупредим, че тя може и да не се задържи задълго, ако не прекарваш качествено време (а белегът за качествено време се изразява до голяма степен в количеството)! Освен това само след броени дни (към осмия-деветия месец) детето ще започне да навлиза във фазите, наречени «страх от отделяне» и «страх от непознати». СТРАХ ОТ НЕПОЗНАТИ

Това е вариация на страха от отделяне, която се изразява в нарастващо нежелание от страна на детето да бъде отделено от родителя, или този, който най-често се грижи за него. Майката, която е принудена да тръгне твърде рано на работа (или е предпочела да бъде на работа) може да се окаже неприятно изненадана, ако детето предпочита баба или гледачката пред нея. Това е един сериозен предупредителен сигнал, че между майката и детето липсва свързването – без него взаимоотношението между майката и детето може никога да не бъде развито пълноценно! Същото нещо се отнася и с пълна сила за бащите.


ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА СТРАХОВЕТЕ

Страхът от отделяне и страхът от непознати могат да изкарат от баланс и най-посветените родители. Следващата стратегия ще ти помогне да преминеш през тази фаза възможно най-безболезнено:

1. Улови сигнала. Преди всичко се замисли защо детето действа по този начин. Ако то плаче от теб самия, прекарваш ли достатъчно време с него? Ако се плаши от леля или чичо, за тяхното мнение ли си загрижен повече, или за емоционалната сигурност на детето ти? Разпознаването на източника за състоянието на детето е първата стъпка към успешен отклик от твоя страна. Въздействието на страха от отделяне може да бъде много по-силно, ако детето е уморено или гладно.

2. Избягвай крайностите. По отношение на отклика към нуждите на бебето съществуват две крайности – първата е да козируваш като ефрейтор пред нуждите на бебето; да откликваш незабавно на всичките му сълзи и прищявки. Втората крайност е да бъдеш напълно студен емоционално и незаинтересован какво в действителност се случва с детето. И двете реакции могат да подействат на момента, но ще осигурят негативни последствия в бъдеще.

3. Открий успокояващ предмет. Мечо Пух, бяло одеало или подходяща играчка може да свърши идеална работа при успокояването на детето.

4. Знай, че тези фази представляват нормален етап от развитието на детето. Те рядко могат да бъдат избегнати, но може да бъде намалено тяхното въздействие.