Когато бебето установи, че да стоиш прав е нещо много забавно, то ще харесва невероятно тази позиция (разбира се с помощта на възрастен). Следващото нещо, което ще направи, ще бъде ходенето от единия до другия край на стаята. Много нови родители се притесняват по въпроса за прохождането – кога ще започне и ще започне ли изобщо. Тези притеснения са напълно излишни – прохождането зависи от редица фактори като ръста, генетичния код и темперамента и е винаги нормално да се случи някъде между осмия и четиринайсетия месец. Освен това прохождането е напълно индивидуален процес.

Вторите шест месеца от развитието дават шанс на родителя да помогне на детето дори и отрано да разбере смисъла на думичката «не» - тази вълшебна дума (разбира се, използвана на подходящото време) може понякога дори да спаси живота на детето. Чрез нея проходилчето разбира, че мама и татко разбират повече неща от него, а също и че са загрижени за неговата сигурност. Добре е любопитството и интересът на детето да бъдат насърчавани, а също и да му се усигури колкото се може по-голям достъп до пространство и предмети, но все пак съществуват и известни граници, за чието съществуване то трябва да бъде уведомено. Едно проходилче не може да знае от самосебе си кое става за пипане и кое не, ако няма някой наоколо, който да му даде тази информация.


КАК ДА УСТАНОВЯВАМЕ ГРАНИЦИ С ДЕЦАТА МЕЖДУ 6 И 12 МЕСЕЦА?

1. Научи се да комуникираш ясно. Кажи ясно «не» на детето, когато се докопа до завесите например и започне да ги дърпа. Не му викай – запази силата на гласа за моменти на сериозна опасност. Ако му викаш за всяко провинение, детето ще свикне с тона на гласа ти и няма да различава невинните действия от реалната опасност. Още веднъж – използвай силата на гласа само за моменти, застрашаващи безопасността на детето.

2. Запомни, че на тази възраст е твърде рано да се твърди, че детето поставя под съмнение родителския авторитет и се опитва да те «изпита». В почти всички случаи двигателят на неразумното поведение по време на този етап от развитието е не бунта, а любопитството! Най – добрата мярка, която можеш да приложиш е да се възползваш от неговото любопитство като се опиташ да отвлечеш вниманието на детето с нещо друго.

3. Разбери начина на мислене на едно проходилче – в неговия ум се намира един непрекъснато повтарящ се въпрос: «Какво ще стане, ако...?». Когато малкият Чочко реши да изследва закона за гравитацията като дърпа покривката трябва да направиш две неща: 1. Да кажеш нещо от сорта на: «Това не се пипа» и 2. Да отдалечиш детето от изкушаващата го покривка. А как ще постъпиш, ако Чочко отново се запъти към нея? Просто повтори същото. Повтори процедурата колкото пъти е необходимо, а в краен случай изолирай за известно време Чочко на кревата.

4. Бъди по-упорит от детето – ако проходилчето отново и отново се протяга към котлона без дори да се опитва да те разбере, можеш да го удариш през пръстите. Не прекалено силно, но достатъчно, за да разбере, че не се шегуваш.

5. Никога не наказвай детето в гняв. Ако усетиш себе си на ръба на нервна криза, по-добре е да излезеш и да си поемеш дълбоко въздух без да направиш нищо, отколкото да действаш в гняв, понеже това може да нарани емоциите на детето. Целта на твоята реакция е насочена към промяна на поведението на детето, а не към нараняването му емоционално.

6. Бъди авторитетен. Твоето твърдо, но изпълнено с много любов поведение ще формира у детето съзнание за това, че ти си на кормилото на кораба. Дори и на тази крехка възраст трябва да бъде ясно, че мама и татко са авторитети в дома и следва да бъдат уважавани.