Дава се при запек. Съдържанието на смес от антрахинонови гликозиди в билката обуславя нейното очистително действие. Ефектът е силен, придружен от колики и болка, затова алоето не се препоръчва при бременни жени, при стари и изтощени болни и при възпалителни заболявания на органите в малкия таз.
Като биогенен стимулатор билката се прилага при заболявания на роговицата и ретината на окото и при атрофия на зрителния нерв, при бавно заздравяващи рани, декубитус и др. Като профилактично средство при лъчева терапия се прилагат мази с алое, тъй като повишават издръжливостта на кожата спрямо действието на рентгеновите лъчи.
Начин на употреба. Сокът от билката се прилага вътрешно и външно. От него е приготвен и инжекционен препарат. Сокът се получава от свежи листа (за предпочитане най-долните). Листата се отрязват, измиват се с кипяща вода, нарязват се на малки късчета и сокът се изстисква със сокоизстисквачка. Прецежда се през марля, кипва се 5—10 минути, отстранява се от огъня, на 80 см5 сок се прибавя 20 см3 95 спирт и се поставя на прохладно и тъмно място в продължение на 12 денонощия. Сокът може да се приема и в свеж вид по една чаена лъжичка преди ядене 2—3 пъти дневно в продължение на 3 седмици или два месеца.