Свещеник с името, символизиращо здраве и сила, откъсвал всяка сутрин най-красивите цветя от градината си, за да ги поднесе пред олтара. Него влюбените избрали за свой патрон.
Откъде води началото си култът към Свети Валентин? Първи жителите на Изумрудения остров – Ирландия, откриват в житието на мъченика вдъхновение да го тачат като закрилник на влюбените. Ала историята на популярния и по-скоро светски празник е доста заплетена. Тя затруднила дори духовниците, дискутирали календарната реформа на Втория Ватикански събор през 1962г.
Тогава трябвало да решат кой от тримата светци с името Валентин да остане в основния католически календар. В Римския списък на мъчениците (“Мартириологиум Романом”) се споменават двама от тях. Единият бил епископ на Терни, а другият – свещеник от Рим. И за двамата се твърди, че са починали в един и същи ден – на 14 февруари 269г. Третият им съименник бил игумен и владика от Реция. Той първи отпаднал от календара, но продължава да се чества в Австрия и в немската област Пасау. Вторият Ватикански събор отсява и епископ Валентин от Терни, който се почита по поречието на Рейн и в Бавария като покровител на животните и болните от епилепсия. Много са неговите поклоннически места в Германия, най-вече в района на Трир и в Люксембург. В календара остава третият светец – римският свещеник Валентино, чиято памет се почита на 14 февруари.
Според преданията приживе свещеникът всекидневно украсявал с невероятно красиви цветя от градината си църковния олтар и така показвал голямата си любов и привързаност към Христос. Тази символика дава начало на култа към светеца като покровител на влюбените първоначално в Ирландия. С времето денят на гибелта на светеца се превръща в чудесен празник на всепобеждаващата любов.
Днес на Свети Валентин милиони влюбени по цял свят, независимо от религиозната си принадлежност, си разменят картички, шоколадови бонбони и сладкиши във формата на сърца. Така Свети Валентин се превръща в истински обединител на нации и църкви, а тайната на успеха му е вечната човешка потребност от обич.