Социологическият феномен на вещизма
Ние с вас, разбира се, сме свестни хора - ние оценяваме един нов човек по ума, по способностите му и маниера му на общуване. Но има други, които ни възприемат изключително в зависимост от това, какво сме облекли. Те сканират хората с поглед, мигновено оценяват прическата, грима, дрехите, обувките, галантерията и бижутерията, сумират стойността и правят заключение: "Този е от нашия кръг" или "С тая не трябва даже да говорим". Тези хора имат строго разписан адрескод - как да се държат в обществото, на какви правилни места да се появяват и с какви хора да дружат. Ако сбъркат в тези работи, репутацията им ще бъде безнадеждно съсипана. При това те не са задължително богати. И невинаги стоят на най-високото стъпало на социалната стълбица. Те са обикновени граждани - не по-добри и не по-умни от нас. Просто те живеят под девиза "Парите правят чудеса" и измерват ценността на човека със сумите, платени за неговите вещи.
Инструкция за сивата мишка
И така, според резултатите от сканирането ти си попаднала в категорията на онези, с които не бива да се разговаря, и си станала персона non grata. Трябва ли да се вкисваш, задето ти обръщат не повече от две минути внимание и по време на разговора те гледат като сива мишка? Ами трябва да се вкисваш, ако общуването с "недооценилия" те човек е предизвикано от остра производствена необходимост. Например. счетоводителката Иванка Петрова ти хвърля скептичен поглед и ти разбираш, че сивият ти офисен костюм й се струва доста семпъл. Такива криви погледи безусловно са способни да ти развалят настроението. В такъв случай се постарай да сведеш общуването с Иванка Петрова до минимум и я приеми такава, каквато е. Всеки има право на собствена гледна точка. Едва ли тази счетоводителка може да повлияе на твоята самооценка.
Колкото до случайните хора, които виждаш за пръв и последен път в живота си, тяхното мнение изобщо не бива да те вълнува. Като това на гледащата те унищожително продавачка в някой бутик, която иска да ти покаже, че заплатата ти няма да стигне и за копчетата в нейния магазин.
Така че преди да се свреш в ъгъла, криейки се от погледите на "оценителите", се разгледай добре в огледалото. Нямаш бримка на чорапите, обувките ти са здрави и чисти, не миришеш на пот. От какво тогава да се притесняваш? От това, че в ръцете ти звъни не Vertu и дори не най-новият модел Nokia, а стар джиесем? Той устройва ли те? Нали не пречиш на никого, ползвайки остарял модел телефон? Значи можеш да плюеш на мнението на другите.
И накрая ще повторим още веднъж: ти винаги струваш точно толкова, на колкото сама се оценяваш.
ПО ДРЕХИТЕ ИЛИ ПО УМА?
Алтернатива няма: важно е и едното, и другото. Ние знаем, че от гардероба зависи много. Но и не бива да си създаваме комплекси заради не дотам блестящия си вид Повече самоувереност и повече здрав смисъл. Тогава погледите накриво няма да ти накривят шапката.
1. Колкото по-лудо е партито, толкова по-малко внимание се обръща на това, кой с какво е облечен. Наистина богатите персони, а ние разбираме под това понятие милионери, може да карат мерцедеси и при това да носят протъркани отзад джинси. Това е стил на живот, при който е важно каква банкова сметка имаш, а парцалките са последната дупка
на кавала.
2. Да се определя статусът на човека по дрехите е признак на ограниченост и провинциализъм.
3. Трябва да имаш в гардероба си няколко неща извън модата, тоест винаги актуални. Например бяла блуза и черна пола тип молив до средата на коляното.
4. Достатъчно е да си облечена спретнато. Чиста коса, лъснати обувки и изгладени дрехи - така никой няма да има за какво да се хване.
5. Когато заплатата ти не ти позволява да се обличаш с маркови дрехи, придържай се към стила "струва евтино, но изглежда скъпо".
6. Ако искаш непременно да изглеждаш скъпа, запомни, че "цената на въпроса" издават кожените изделия. Затова не се скъпи за обувки и чанти.
7. Ние не сме бедняци - все пак веднъж в годината можем да си позволим да си купим някакво парцалче за пред хората, в което да се чувстваме комфортно.
Включвай чувството си за хумор
За първи път си попаднала в непозната компания - на курорт, в скъп ресторант, на парти - и ти се струва, че няма да можеш да поддържаш "високо интелектуалната" беседа на тема "Ах, как ни огорчиха тази зима Алпите! Толкова малко сняг падна..." Ти си дама с чувство за хумор и отговори: "Ами и Мерибел /Вал д'Изер, Инсбрук/ не ни зарадва - всички стържеха със ски по склоновете и за целия сезон така и не можахме да се попързаляме. ”