Служителите трябва да бъдат стимулирани да клюкарстват на работното си място, защото това подобрява ефективността и помага за преодоляване на мързела, установиха психолози от университета в Амстердам.
Според данните от изследването, публикувано във вестник „Джърнал ъф аплаъд сошъл психолоджи“ (Journal of Applied Social Psychology), девет от десет разговора между колеги са свързани с клюки, но те не са непременно злонамерени.
Учените установили, че клюките се използват за предупреждаване на колеги, които не си дават много зор на работа, а дори само заплахата от клюки може да е достатъчна, за да стимулира мързеливите служители да се задействат.
Изследването показва, че компаниите могат „да се възползват от клюките, подбудени от положителни причини“, точно както биха пострадали от злонамерени разговори между колеги.
Д-р Бианка Беерсма и проф. Гербен ван Клийф, провели изследването, твърдят, че разграничавайки отделните видове клюки, компаниите могат да намалят до минимум негативните и да оптимизират положителните последици.
Те анализирали клюките хиляди години назад и установили, че хората започнали да си служат с тях веднага след като се научили да говорят като техника за намаляване на „свободните ездачи“, които се хранели с мамутско месо, без да помагат при залавянето на животното.
„Говоренето позволява на членовете на дадена група да се предупреждават срещу тези, които не се държат според нормите в групата“, пишат авторите на изследването.
Психилозите помолили 121 студенти в университета да анализират мотивите си за клюкарстване и установили, че макар някои да искали да манипулират други, да се забавляват или да узнават информация за общ познат, други използвали клюките, за да предпазят групата от вредното поведение на някои членове.
За целите на изследването бил извършен експеримент, при който участниците получили лотарийни билети и били помолени да решат колко да задържат и колко да дадат на групата.
Хората връщали повече билети, когато знаели, че действието им ще бъде обсъдено от останалите участници