Частните лекари – спасение в безизходица, прескъпо удоволствие, неизбежен лукс или просто каприз. Когато става дума за децата и тяхното здраве сме готови да дадем и последната стотинка.
И все пак – припокриват ли се очакванията, резултатите и високите такси? Защо и при тях се чака дълго? Гарант ли е заплащането за качество?
Проведохме кратка анкета и ето резултатите:
“Частен педиатър – не. За радост нямаме остра нужда и се надявам и за в бъдеще да е така.
Частен зъболекар – то има ли не-частни? Всеки под една или друга форма ти взема пари, кой по-малко, кой повече. Но досега не съм била на зъболекар, който да не ми вземе пари.”
В. Г.
“Използвате ли услугите на частен педиатър?” “Да, ползвам частен. Всъщност имам лична осигуровка в “Закрила” и го водя там. Защото детето ми се нуждае от специализирано наблюдение от педиатър специалист по белодробни заболявания. Иначе за контролни прегледи, въпроси свързани с диспансеризацията на детето ползваме услугите на личната ни педиатърка.”
“Използвате ли услугите на частен зъболекар?” “Отново да. Защото зъболекаря при когото ходя от години не работи със здравната каса”
А. Д.
“За зъболекар – да, ползвам, то други има ли... Много са скъпи вече всички, но не предлагат качество за съжаление.
Педиатър – нашият е от 16 години един и същ, от поликлиниката ни. Имахме невероятен късмет. Вече почти не записва външни пациенти – има твърде много.”
И. Д.
“Частен педиатър не, досега поне. имаме си лична лекарка, която е лекувала и лекува и двете ми дъщери.
Частен зъболекар – по-скоро да, но там частично се поемат разходите от здравната каса (каквото може), останалото доплащаме. ползваме го, защото ни е нещо като семеен зъболекар, добър специалист е, има подход към децата и е налична, когато ни е нужна (жена е).”