Холестеролът е липид, бяла восъкоподна, неразтворима във вода, мастна субстанция, която се отделя от черния дроб. Той е жизненонеобходим за нормалното функциониране на организма. Участва в редица метаболитни процеси, включително синтеза на хормони ( андрогени и естрогени;  кортизол, кортикостероид и др.), жлъчни киселини и витамин D. Основна структурна единица е на клетъчните мембрани.

В организма холестеролът се транспортира чрез кръвната плазма. Този процес се осъществява посредством две ключови системи в кръвта, които включват специфични молекулни комплекси от липиди и протеини. Това са липопротеини с висока плътност LDL и с ниска плътност HDL.

Липопротеините с висока плътност доставят холестерола от черния дроб до клетките. Те представляват комплекс от голяма мастна молекула, към която са прикрепени протеини. Този холестерол е наричан „лош“ холестерол, тъй като на неговите високи над нормата стойности се дължи мастното уплътняване на артериите, причина за развитието на ред сърдечносъдови заболявания.

Функцията на липопротеините с ниска плътност е да извеждат излишния холестерол от клетките, включително и от тези на артериите, и да го „връщат“ в черния дроб, където той се разгражда или извежда от тялото като отпадък. За тази си функция липопротеините с ниска плътност са наричани „добър“ холестерол.

Холестеролът е субстанция, която се синтезира от човешкото тяло и животинските видове. Организмът ни е способен сам да задоволи нуждите си от холестерол. Той обаче постъпва в човешкото тяло и с храната, която консумираме, основно от животинските продукти. В малки количества холестерол е синтезиран и от растения и гъби.

Друга форма на мазнини в кръвта са триглицеридите. Те изграждат по-голяма част от мазнините в тялото, съответно и повече се приемат чрез храната. Триглицеридите в кръвната плазма се получават от мазнините в храната ни или се образуват от други енергийни източници от тялото като въглехидратите. Неизползваните от организма калории се превръщат в триглицериди, които се натрупват като запаси под формата на мастни клетки. При необходимост от енергия и липса на постъпление от храна мастните клетки използват за производството й триглицеридите.

За здравословното състояние на организма от значение е поддържането на референтните граници на холестерола и триглицеридите.
 
 

Кои са нормалните стойности на холестерола?

Нормалните стойности на холестерола варират между 3,6 mmol/liter to 7,8 mmol/liter. По принцип в медицинските среди стойностите над 5 mmol/l се разглеждат като високи и показващи повишен риск за сърдечносъдово заболяване.

Как могат да се тълкуват нивата на холестерол:

• желателни стойности до 5 mmol/l или 200 mg/dL,
• леко повишен холестерол - 5 to 6,4 mmol/l и умерено повишен – 6,5 to 7,8mmol/l или 200 to 239 mg/dL
• много висок холестерол – над 7,8mmol/l или 240 mg/dL.
• При наличието на някои други фактори, например тютюнопушене, високо кръвно налягане, вече наличен сърдечен проблем, препоръчителното здравословно ниво може да е до 2 mmol/l.

Защо високият холестерол е опасен?

Приемайки много мазнини с хранителните продукти, особено когато те са от животински произход, кръвта се насища с „лош“ холестерол, който се натрупва в артериите, причинявайки уплътняването им и стесняването на лумена им - атеросклероза. Това в последствие може да доведе до:

• Повишен риск от коронарно сърдечно заболяване – когато кръвотока и снабдяването с кислород към сърцето са влошени,
• Инфаркт  - по-често заради запушване на коронарна артерия, доставяща кръв и кислород на част от сърдечния мускул.
• Ангина – болка в областта на сърцето, която се появява на пристъпи и се дължи на недостатъчен приток на кръв. Проявява се с ирадиираща болка към лявото рамо, може и към шията, долната челюст.
• Други кардиоваскуларни заболявания;
• Инсулт и микроинсулт –дължи се на запушване на мозъчен кръвоносен съд, което възпрепятства кръвотока. Вследствие на това загиват мозъчни клетки. Инсултът може и да е хеморагичен, тоест заради мозъчен кръвоизлив.
• Как се поставя диагнозата?

Няма симптоми, чрез които при оглед или палпация от лекаря или по усещания пациентът да разпознае наличието на високи стойности на холестерол. За някакви субективни усещания може да се говори едва при наличие на атеросклероза и те могат да се изразяват в пристъпна болка в сърдечната област, болка в краката при физическо натоварване, което също е причинено от стеснен лумен на кръвоносните съдове, микроинсулт, сърдечна недостатъчност, които сами по себе си вече са усложнения на хиперхолестеролемията.

Смята се, че образуването на малки жълти точковидни образувания по кожата, особено около очите, са показателни за наличието на висок холестерол, към който някои са по-чувствителни.

Въпреки че не се различават признаци на висок холестерол, той лесно се установява чрез елементарен кръвен тест. Препоръчва да не се консумира храна 12 часа преди изследването за получаване на достоверни резултати. Кръвта може да се вземе венозно или от пръста.

Изследването трябва да включва както LDL, така и HDL и триглицеридите.
 

За да се държи холестеролът в норма?

• За да се предотврати покачването на холестерола трябва да се ограничи консумацията на храните, които са богати на него, като месо и пълномаслени млечни продукти, и на наситени мазнини, които се съдържат в мазните ястия, колбаси, снаксове, пържени продукти, сосове, сладкарски изделия – торти, кексове и др.

• Дори и да внимавате при храненето си, ако не се движите, нивата на лошия холестерол могат да се повишат, а на добрия да останат ниски.

• Доказано е, че при пушачите и употребяващите алкохол холестеролът е висок.

• Висок LDL холестерол се развива и при наличие на някои заболявания и състояния като високо артериално налягане, диабет, високи триглицериди, бъбречни и чернодробни заболявания, хипофункция на щитовидната жлеза.

• Причината за стойностите над нормата може да бъде и генетична. Наследственият фактор е висок, ако баща или брат страда от коронарна сърдечна болест или е получил удар преди 55-годишна възраст, или майка/сестра - до 65-годишна. Такъв риск има и при наличие на член от семейството с висок холестерол или хиперлипидемия.

• По принцип мъжете са по-склонни към висок холестерол от жените  и с възрастта този риск расте и при двата пола. Жените при които менопаузата настъпва по-рано от обичайното, също следва да бъдат много по-внимателни.

• Има народи, които са по-предразположени към висок холестерол. При българите диагнозата е доста разпространена, което и обяснява високия процент смъртност заради сърдечносъдови заболяване – вече над 60%.