Трябва ли да ваксинираме детето си? По тази тема днес съществуват доста противоречиви мнения. В горещите спорове, които могат да се разгорят дори
Наистина е доста трудно обаче той да се прилага във всеки конкретен случай, доколкото това изисква противопоставяне на съществуващата система „поликлиника – детска градина – училище”.
По принцип вие имате право да откажете да подлагате детето си на каквито и да са процедури, смятано от самото раждане. Но за да се реализира това право с успех, са необходими известни познания.
Защо педиатърът е против?
Както е известно, системата за оказване на медицинска помощ се изгражда и финансира въз основа на плащаните от нас данъци. Оттам сякаш би следвало, че щом ние заплащаме съществуването на тази система, значи имаме пълното право тя да взима под внимание нашите интереси.
Обаче в съвременната осигурителна медицина лечебните заведения получават пари не за излекуван, а ЛЕКУВАН пациент. Тоест за самия факт на процеса, а не, уви, за неговия резултат.
Освен това редица наредби на Министерството на здравеопазването, свързани с въпросите относно профилактичните ваксинации, противоречат на някои от българските и международните закони (ето в каква абсурдна страна живеем).
И именно от педиатрите и медицинските лица в детските градини, с които обикновено майките общуват на тема ваксинации, чиновниците изискват спазване на наредбите, издавани от тяхното ведомство, а не закона за имунизациите, както би следвало.
В момента медицинската система преживява сложни времена и се опитва да не разсърди лекарите, които работят в нея. Често пъти самите те не разполагат с пълната информация и тук все пак отново доминира административният фактор – съществува наредба на Министерството на здравеопазването, съгласно която 96% от населението трябва да бъдат ваксинирани.
Тук няма да обсъждаме този документ от гледна точка на неговата законност. Само ще отбележим, че в тази ситуация в края на веригата остават участъковите педиатри, от които се изисква този процент – административно-бюрократичната система тук се е съхранила в първоначалния си вид.
И именно заради това няма никакъв смисъл да се оплаквате на личния си лекар – тъй като той е на най-ниското стъпало в йерархичната стълба, от него нищо не зависи.
Главното е да се състави действащ план!
Процесът на отказа от ваксинации започва с посещение при завеждащия поликлиниката или главния лекар. Тук много неща зависят от това доколко често във вашата поликлиника са се предявявали подобни откази.
Ако допреди 7-8 години при всички случаи би се наложило да се обърнете към прокуратурата, то днес завеждащите детските отделения в поликлиниките прекрасно знаят, че нямат право да откажат да издадат документ за отказ от ваксините.
Но доколкото по този начин поликлиниките губят пари, като начало, разбира се, администрацията ще провери наясно ли сте със своите права и готови ли сте при определен случай да ги отстоявате.
Затова, тръгвайки към поликлиниката, вземете със себе си разпечатки на всички съответстващи закони (в това число не само българските закони за имунизацията и образованието, но и международната конвенция за правата на човека).
Няма да е излишен и включен диктофон – като го види, вашият „високопоставен” събеседник ще се държи значително по-коректно.
Ако вашият случай далеч не е първият (а най-често е точно така), след кратка лекция на тема „Родителите днес си мислят, че знаят всичко” ще ви препратят към имунолог, който да ви издаде бланка за отказа.
Наистина, с известно „уточнение”, тъй като той е длъжен да проведе с вас възпитателна работа. След като се разпишете, че с вас е проведена беседа и че поемате цялата отговорност като родител, имунологът ще подпише отказа и ще сложи печат. Сега вече може със спокойно сърце да отидете при педиатъра – той вече просто не може да не подпише вашите документи.
За да имат документите за отказа от ваксинации реална сила, върху тях трябва да има минимум два печата (понякога на регистратурата за придаване на по-голяма важност слагат и три) и три подписа, единият от които вашият.
Отказът се оформя в 3-4 екземпляра – единия ще занесете в детската градина, останалите остават в поликлиниката. Може да си поискате и още един екземпляр, който да съхранявате вкъщи. Но пак повтарям, ако преди няколко години това имаше смисъл, то днес никой няма да посмее да наруши оформения по всички правила отказ.
Медицинската сестра в детската градина или училището, колкото и да е убедена в ползата от ваксините за вашето дете, все пак изпълнява заповедите на ръководството си от поликлиниката – щом е написано „да не се прави ваксинация”, значи няма да се прави.
Ако има случаи на внезапно свършили места в детската градина, за която отдавна сте се записали, или някакъв вид заплахи от рода на „ХЕИ, санепид станция” и пр., безотказно действа думичката „прокуратура”.
Не бива да се притеснявате, че вследствие на вашата борба за правото на детето да посещава детска градина и без ваксинации него или вас ви очаква лошо отношение от страна на персонала. Практиката показва, че с хора, които си знаят правата и умеят да си ги отстояват, рядко някой иска да влиза в излишни конфликти.
Рискове на фиктивната бланка
Много родители ги спира страх да отстояват правата си и дори до голяма степен страх да се противопоставят открито на безспорния авторитет на лекаря. Но ако здравето на детето изисква решение на въпроса, а участъковият лекар не разрешава отклонение от медицината, защото „сега всички имат алергии, това е нормално”, остава старият като света метод – да представите фиктивна бележка.
Но трябва да се има предвид, че този метод е прекалено широко разпространен, затова днес участъковите медицински сестри редовно проверяват градинските и училищните медицински документи за ваксинациите. Но това на практика се прави само в дадения район. Затова, ако вашето дете е прикрепено към поликлиника в един район на града, а детската градина или училището се намира в друг, този номер най-вероятно ще мине. Но ако районът е един и същ, при първата проверка ви очаква грандиозен скандал с всички последствия от него.
Ако откажат да разговарят с вас
„Доколкото поликлиниката е административно учреждение, именно административните, „книжни” методи тук се оказват най-ефективни – разказва Милена И., успяла да се пребори с бюрократичните спънки. – „Да те препратят по надлежния ред” на думи е лесно, но ако е налице официален документ, са длъжни да отговорят също официално.
Като се въоръжихме с тези неоспорими доводи, ние с дъщеря ми преминахме през всички етапи на медицинската комисия. И понеже нейното заключение не беше подписано от лекар, аз написах официално писмо до главния лекар на поликлиниката – не съм съгласна с решението на медицинската комисия, тъй като то противоречи на редица закони.”
Разбира се, към писмото са били приложени текстовете на всички нормативни документи, на които се е позовала Милена И. В нейното обръщение към главния лекар не е имало обиди, обвинения, а още по-малко заплахи. Тя само е изложила фактите и молба да подпише комисията, тъй като не вижда законови основания за отказа. Подразбира се, че майката лично е занесла това писмо при главния лекар, убедила се, че то е заведено в деловодството, и спокойно зачакала отговора.
Чакала месец-два, без да притеснява никого. На нейните периодични запитвания й отговаряли – елате утре. Едва ли са протакали нарочно – в това няма смисъл. По-скоро ръководството на поликлиниката подробно е проучвало този въпрос, съветвайки се със своите началници и юристи.
В крайна сметка просто дали на Милена И. подписаното становище и вече без всякакви въпроси приели детето в детската градина.
”Всички близки ме поддържаха, защото всички виждаха колко боледува детето... Разбира се, обсъждала съм ситуацията и с педиатъра ни. Тя си остава наш лекар, защото й имам доверие в много отношения. Но в тази ситуация не можех да се съглася с мнението й. Първото ми образование е детски лекар и винаги съм казвала на своите пациенти – ако имате намерение да направите сериозна крачка и се съмнявате в нещо, посъветвайте се допълнително, обърнете се към различни специалисти, докато не се убедите в правилното решение.
Защото нещата после не може да се върнат и никакъв съд, дори и най-справедливият, няма да може да снеме отговорността от вас!
Да не говорим, че няма да може да върнете здравето на здравото дете