Децата от 7 до 11 г. най-често свързват понятието „щастие" с думата „приятел". Особено децата, които растат сами в семейството си - нещо, което днес се среща твърде често.
Приятелят е онзи „съюзник", с когото ще лудуват в градината или на двора, ще играят през междучасието, ще споделят тайни на чина. Затова и няма по-точен синоним на „нещастие" от това да те изключат от групата или никой да не иска да играе с теб.

Малчуганите страшно много ценят домашния уют, нежността и ласките на родителите. С една дума - няма по-хубаво нещо от семейството: дружно, весело, което те разбира и където често идват гости.
Мечтаят да си имат животно, за което да се грижат.

Особено чувствителни са малките към професионалните успехи на родителите си. От една страна, защото и те се гордеят с преуспелите татко и мама, а, от друга, защото успелите родители са спокойни и ведри вкъщи.

Децата харесват родители, които са справедливо строги, но не обичат постоянно да им повтарят, „че са малки" и „колко добри са били те на тяхната възраст".

Чувство за солидарност, щедрост и съчувствие носят у себе си децата. Израснали в едно консумативно общество и готови да си пожелаят всички играчки от една витрина, те същевременно декларират, че са готови да ги споделят с други деца, които нямат. Те не биха искали да има гладни и нещастни деца.

Много отговорно е именно това чувство у малките грижливо да се отглежда и развива и в училище, и у дома. За да може, като пораснат, щастието им да се определя не само от желанието да имат, но и от стремежа да дават!

  Нещата, които носят щастие на децата:
Да виждат родителите си щастливи - 93 %
Да има домашен любимец в вкъщи - 90%
Да има компютър - 81 %
Да прекарат ваканцията си на море или в чужбина - 72 %
Да ходи на кино - 70 %
Да гледа телевизия - 67 %
Да посреща приятелите си у дома - 66 %
Да има собствена стая – 64%
Да чете книга, списание - 65 %
Да помага на родителите си - 44 %
Да ходи на училище - 36 %
Да си пише домашните - 20 %