Мястото на играта в живота на детето от предучилищна възраст се определя от подражателното му отношение към действителността, което на свой ред зависи от специфичното за всяка възраст “вграждане” на личността в системата на обществените отношения и което поражда сензитивните особености през целия период на предучилищното детство, като същевременно подготвя прехода към следващите възрастови периоди. Своеобразието на играта произтича от игровите мотиви и цели, които се съдържат в самия игров процес, докато при всяка друга дейност мотивировката е свързана с резултата. С други думи, детето играе заради самата игра, без да се интересува от резултата, който е важен за възрастните. Радостта от играта се крие във възможността на детето не само да опознава света, но и да го “изменя”. Следователно чрез играта децата отразяват действителността по пътя на нейното “активно преобразуване”, което води до неочакваното за непросветения възрастен съчетание между реалност и измислица. Непосредствено свързан със специфичната характеристика на играта е въпросът за социалният характер на нейния произход, съдържание, мотивировка и структура. Играта се появява в индивидуалния живот на всяко дете, живеещо в социално обкръжение, поради стремежа му към самостоятелност и участие в живота на възрастните. Тази потребност не може да бъде непосредствено реализирана поради сложността на социалния живот и трудовия процес. В същото време детето се стреми към удовлетворяване на своите потребности и желания, за него е трудно да разбере “отсрочването” на изпълнението им. И като следствие на това ярко противоречие възниква играта. Социалното съдържание на играта се обогатява в процеса на усвояване от детето на социален опит и се развива заедно с обогатяването на този опит. Социалният произход и съдържание на играта пораждат сложната й социална структура, изразяваща се в система от взаимни връзки и отношения. Тяхното създаване, функциониране и изменение опосредства ръководството на играта. “Външната” структура на играта включва връзките между играещите деца и факторите на социалната обстановка, преди всичко – изискванията и действията от страна на възрастните, ръководещи възпитателния процес. Ако външната структура на играта се формира стихийно, сериозно се намалява водещата й роля по отношение развитието и възпитанието на детето. Докато целенасоченото, планирано и мотивиращо външно структуриране води до оптимално осъществяване на развиващите и възпитателни функции на играта. “Вътрешната” структура на всяка игра включва система от връзки и отношения между играещите деца, която разкрива психичния облик на детето и чрез която се осъществява педагогическото влияние върху игровия процес. Ето защо твърде съществени са някои типични зависимости, отнасящи се до вътрешната структура на играта. В процеса на игра всяко дете е свързано с останалите съиграчи в известни отношения, които пораждат вътрешни промени както във взаимоотношенията, така и в отделното дете. Отношенията в играта зависят на свой ред от индивидуалността и равнището на развитие на всяко дете. От друга страна, характеристиката на отношенията  се променя под влиянието на нравствените компоненти на играта – еталони за оценка, норми на поведение, емоционално-нравствено състояние на играчите и т.н. Вътрешната структура на играта опосредства развитието на детето толкова по-пълно, колкото по-целенасочено и резултатно се обхванат от учителя посочените зависимости, както и основните видове взаимоотношения в играта: Игровите взаимоотношения произтичат от правилата на играта и от игровата позиция, която заема всеки играч. Те следват логиката на игровото съдържание и допринасят детето да възприеме игровите правила като свои вътрешни регулатори на поведение. Реалните взаимоотношения, които възникват “по повод” на играта, не са пряко свързани с логиката и развитието на игровото съдържание, въпреки че те са породени от договарянето на играта относно съдържанието и хода на играта, ролите и ролевите задължения, игровите правила, последователността на игровите действия и т.н. това са всъщност особен род личностни взаимоотношения, които се регулират от реално появяващи се принципи и норми на поведение, взаимни оценки и преживявания на децата. Именно тези реални поведенчески регулатори допълват игровите,  в резултата на което се ускорява процесът на натрупване на вътрешно приети норми, оценки и емоционални отношения. Реалните взаимоотношения, внесени в играта отвън, имат за основа реалния статус на всяко дете в детския колектив, принадлежността му към една или друга групировка, експанзивността на отделното дете и други фактори. Започвайки игра, децата “внасят” в игровата ситуация всички особености на личностните си взаимоотношения, които влизат в допир с игровите, и под тяхно влияние могат да се променят и развиват в благоприятна посока. Обективният план на игровата дейност представлява нейната най-обща схема, в която тя се разкрива като съзнателна човешка дейност:

- игрова цел;
- игрови задачи;
- условия за игра;
- средства, необходими за разгръщане на игровия процес;
- самият игрови процес.

Игровата цел независимо от своето своеобразие може да се осъществи само при определени условия, които включват средствата на дейността – играчките и игровия материал, уменията, знанията и навиците на децата. Задачите от своя страна са двупосочно свързани с целта и с условията, като тяхното конкретно реализиране се осъществява чрез подходящи средства в зависимост от конкретната игра. Следователно целта, задачите, условията и средствата пораждат процеса на дейността, в който се осъществява изявата на играчите, упражняват се и се развиват психични процеси и своиства. Субективният план на игровата дейност включва психичните механизми, необходими за разгръщане на обективния й план:

• умението на децата да разбират игровите задачи и да насочват игровите си действия към тях, използвайки съответни средства. Това са основни игрови умения, които намират своеобразна конкретизация и се проявяват на различно равнище при определени видове игри;
• уменията за изпълнение на специфични игрови действия, което задължава възрастният, ръководещ играта да насочва вниманието си към игровите операции, включени във всяко игрово действие. Именно овладяването на тези операции в съответната последователност е начин за извършване на цялото игрово действие. Игровите операции са твърде разнообразни в зависимост от вида на играта и изискват системно, целенасочено ръководство;
• социално-психичен комплекс със сложен състав: интелектуални компоненти, овладени нравствени норми и социални роли, равнище на емоционално-афективния план в детската личност, оценъчни отношения, волева поведнческа регулация и др.;
• социално-психологически климат на взаимоотношенията между децата – съиграчи и между деца-възрастен, който се отразява пряко върху конкретното реализиране на всеки компонент от обективния игров план.

При ръководенето на играта  не бива да се посяга на условността – онова очарователно съчетание между реалност и измислица, което може да съществува единствено в играта.