Агресивността и конфликтите придружават израстването на децата. Хиперактивни, чувствителни или разсеяни децата, трябва да бъдат приучавани да се справят и да разрешават проблемите, свързани с подобни негативни чувства.Много често контактът с обкръжението научава децата на защита и преодоляване на неприятни ситуация, друг път - семейната среда помага много. Повечето “хиперактивни деца” са импулсивни, действат необмислено и нямат търпение (качество, присъщо на всички малчугани). В процеса на израстване “темпераментните черти” в характера им са в непрекъснато преплитащи се противоположности – търпение с нетърпение, изчакване с действие, раздразнителност с мълчание. В предучилищна възраст в голяма степен децата са повлияни от предпочитанията и поведението на родителите си или на човека, който се грижи за тях. Добро и лошо, хубаво и грозно - у детето като “огледален” образ се проявяват чувствата и действиятия на човека, с когото живее то.
Колкото по-рано на децата се предложи положителен семеен социален климат, толкова по-голяма би била вероятността то да развие качества като толерантност, разбиране и търпение. За новороденото например е от изключително значение не само правилното хранене, но и силната емоционална подкрепа, изразявана чрез милувки, докосвания, гушкане, люлеене, припяване на песнички.
Уважението между членовете на семейството е основа за изграждането на себеуважение и респект и у самото дете. Необходимо е да му се предостави възможност то само да показва, че разбира грешките и трудностите, както и успехите си, да се научи да поема отговорност за тях. Тази “роля” не би трябвало да бъде превземана от родителите, които много често се превръщат в “адвокати” на децата си. Много често родителското поведение е продиктувано от мнението им, че детето им е неспособно да се справи само - напр. с по-натрапчивото поведение на приятелчето му, и родителите взимат страна в отношенията между двете деца. В други случаи тяхното поведение е резултат от чувство на неудоволетвореност от същността на самото им дете и неговите поведенчески прояви. Тук добре познати са реплики от типа “От теб няма да излезе нищо.” Подобни действия от страна на родителите са последното, от което се нуждае детето, за да изгради положителна самоувереност.
След като постъпи в яслата или детската градина, детето почти веднага е в състояние да прояви характерните за “хиперактивните деца” черти в поведението - липса на вниманието и съсредоточеност или непрекъснато неспокойно движение. То не е в състояние да поддържа една игра за известно време, поведението му е скокообразно, необмислено и неспокойно (особено, ако е в група от деца), вниманието бързо отслабва. Всичко е за кратко и набързо. Тича буйно из стаята (помещенията), разстройва играта на другите деца, предпочита много шумните игри с много движение. Играта с конструктур, рисунките остават недовършени, а вече се започват нови. Лесно се разсейва от играта на други деца наоколо; не усеща къде е “границата” на допустимото; необходимостта да изчака реда си намалява интереса му. Все пак при игра с любими играчки вниманието му може да бъде задържано за по-дълго време.