Какво означава "нервно" безапетитие? Кога се появява?
Медицинският термин за злоядо дете в кърмаческа и ранна детска възраст е "нервно" безапетитие.
Този вид безапетитие може да се появи още в кърмаческа възраст, но най-често се среща при деца от 2 до 6 години. Дължи се преди всичко на неспазване правилата за хранене.
КакПод "нервно" безапетитие в тази възраст се разбира нежелание за приемане на храна при отсъствие на причини от болестен характер.
во означава това? Често на детето се предлага храна при намален интервал между храненията, когато храната е в процес на усвояване и центърът на глада не се стимулира. Естествено е детето да не желае да я приеме, но ако родителят настоява да бъде приета, детето възприема храната не като удоволствие, а като принуда и изработва към акта на хранене отрицателна емоционална реакция, която се проявява като отказ от храна.
Понякога родителите, само и само да нахранят "злоядото" си дете прибягват до най-разнообразни методи. Ангажират вниманието му с играчки, започват да разглеждат книжки, да разказват приказки, дори да го разхождат навън с купичката храна. Така детето не осъзнава приема на храната, не може да усети насладата от нея и естествено развива негативизъм към нея. А за да се усвои тя добре, така че да не предизвика неприятно усещане на тежест, подуване на корема и болка, трябва да има достатъчно количество стомашен сок, който започва да се отделя, когато се види храната, когато тя замирише, когато се седне на масата в определения час за хранене и се усети вкуса Ј. Точно това стимулиране на апетита липсва, когато вниманието на детето е насочено не към храната, а към играчката, книжката, интересната случка.
Детето не си създава ритъм на хранене, защото не "усеща", че е нахранено. Как тогава ще има изградено желание за храна? Получава се един омагьосен кръг.
Как да разберем дали безапетитието е "нервно"?
Ако не се спазват препоръките за правилно хранене, твърде вероятно е безапетитието да е "нервно". Ако обаче се спазва нормалният за всяка възраст интервал и се предлага разнообразна, адекватна по вид храна, а не близо до часа за хранене някаква сладка напитка или храна, така че да се притъпи усетът за глад, то в такива случаи не се касае за безапетитие от емоционален характер. Необходими са преглед от лекар и провеждане на изследвания за изясняване причината на безапетитието. Намаленият апетит е симптом на анемията, на детските глисти, на увеличената трета сливица, на бъбречното възпаление и на редица други заболявания.
Какви са проявите на "нервното" безапетитие?
Детето няма никакви признаци на болест, развива се добре, дори е с нормално тегло, но няма желание да се храни. То обикновено отказва да се храни само, тъй като родителят до късно след втората година е продължил да храни детето. Детето с "нервно" безапетитие обикновено има предпочитание към строго определен вид храни - или яде само супи, или само салам, или само сладки храни.
Често се казва, че организмът най-добре знае колко храна му е нужна. Можем ли да му се доверим?
Да, в организма ни са заложени мощни защитни системи, които не позволяват жизненият процес в него да спре. Един от самоохраняващите ни механизми е заложен в центъра на глада, който при сигнали от органите ни за намален енергиен запас, стимулира желанието за прием на храна, за да си набави тялото ни енергия и да продължи правилната си дейност. Количеството храна е индивидуално. Определя се преди всичко от изразходваната енергия, от теглото, ръста, от околната температура, дори от темперамента.
Разбира се, можем да разчитаме, че здравото дете може само да определя спрямо конкретните си нужди количеството на приета храна. Кърмачето например може на едно хранене да изпие по-малко мляко, но на следващото да приеме повече.
Как да избегнем появата на "нервно" безапетитие?
От изредените причини за този вид безапетитие става ясно какво е нужно да се избягва. Правилният хранителен режим на детето трябва да се изгражда от самото раждане. Последствията от допуснатите грешки в кърмаческа възраст остават дълги години след това. Хранителните навици - полезни или вредни - са устойчиви, когато са създадени в ранна възраст.
Как да постъпим, ако детето вече страда от "нервно" безапетитие?
Нужно е да повярвате в безотказно действащия център на глада, който няма да позволи при наличие на храна детето да "умре" от глад. Нужно е да оставите детето да усети глада и инициативата за приемане на храна да дойде от него. Забравете принудителните методи за прием на храна. Те създават отрицателно отношение към нея и засилват безапетитието. Не присъждайте награди при изядена храна. Изградете разбиране, че храната е нужна на детето, за да може да расте здраво и силно, за да е способно за всичко, което иска да прави - да се пързаля на кънки, да кара колело, да изкачи планинския връх, за да има гориво за мозъка му, за да може да мисли бързо.
Не настоявайте точно определеното количество храна да бъде прието. На следващото хранене, когато може би разходът на енергия ще е по-голям, и приетата храна ще бъде повече. Не забравяйте, че "нервното" безапетитие не е болестно състояние поради нарушения в детския организъм, а неправилно формирано отношение на детето към храненето поради възпитателни грешки от най-ранна възраст.
Какво означава "нервно" безапетитие? Кога се появява?
Медицинският термин за злоядо дете в кърмаческа и ранна детска възраст е "нервно" безапетитие. Под "нервно" безапетитие в тази възраст се разбира нежелание за приемане на храна при отсъствие на причини от болестен характер.
Този вид безапетитие може да се появи още в кърмаческа възраст, но най-често се среща при деца от 2 до 6 години. Дължи се преди всичко на неспазване правилата за хранене.
Какво означава това? Често на детето се предлага храна при намален интервал между храненията, когато храната е в процес на усвояване и центърът на глада не се стимулира. Естествено е детето да не желае да я приеме, но ако родителят настоява да бъде приета, детето възприема храната не като удоволствие, а като принуда и изработва към акта на хранене отрицателна емоционална реакция, която се проявява като отказ от храна.
Понякога родителите, само и само да нахранят "злоядото" си дете прибягват до най-разнообразни методи. Ангажират вниманието му с играчки, започват да разглеждат книжки, да разказват приказки, дори да го разхождат навън с купичката храна. Така детето не осъзнава приема на храната, не може да усети насладата от нея и естествено развива негативизъм към нея. А за да се усвои тя добре, така че да не предизвика неприятно усещане на тежест, подуване на корема и болка, трябва да има достатъчно количество стомашен сок, който започва да се отделя, когато се види храната, когато тя замирише, когато се седне на масата в определения час за хранене и се усети вкуса Ј. Точно това стимулиране на апетита липсва, когато вниманието на детето е насочено не към храната, а към играчката, книжката, интересната случка.
Детето не си създава ритъм на хранене, защото не "усеща", че е нахранено. Как тогава ще има изградено желание за храна? Получава се един омагьосен кръг.
Как да разберем дали безапетитието е "нервно"?
Ако не се спазват препоръките за правилно хранене, твърде вероятно е безапетитието да е "нервно". Ако обаче се спазва нормалният за всяка възраст интервал и се предлага разнообразна, адекватна по вид храна, а не близо до часа за хранене някаква сладка напитка или храна, така че да се притъпи усетът за глад, то в такива случаи не се касае за безапетитие от емоционален характер. Необходими са преглед от лекар и провеждане на изследвания за изясняване причината на безапетитието. Намаленият апетит е симптом на анемията, на детските глисти, на увеличената трета сливица, на бъбречното възпаление и на редица други заболявания.
Какви са проявите на "нервното" безапетитие?
Детето няма никакви признаци на болест, развива се добре, дори е с нормално тегло, но няма желание да се храни. То обикновено отказва да се храни само, тъй като родителят до късно след втората година е продължил да храни детето. Детето с "нервно" безапетитие обикновено има предпочитание към строго определен вид храни - или яде само супи, или само салам, или само сладки храни.
Често се казва, че организмът най-добре знае колко храна му е нужна. Можем ли да му се доверим?
Да, в организма ни са заложени мощни защитни системи, които не позволяват жизненият процес в него да спре. Един от самоохраняващите ни механизми е заложен в центъра на глада, който при сигнали от органите ни за намален енергиен запас, стимулира желанието за прием на храна, за да си набави тялото ни енергия и да продължи правилната си дейност. Количеството храна е индивидуално. Определя се преди всичко от изразходваната енергия, от теглото, ръста, от околната температура, дори от темперамента.
Разбира се, можем да разчитаме, че здравото дете може само да определя спрямо конкретните си нужди количеството на приета храна. Кърмачето например може на едно хранене да изпие по-малко мляко, но на следващото да приеме повече.
Как да избегнем появата на "нервно" безапетитие?
От изредените причини за този вид безапетитие става ясно какво е нужно да се избягва. Правилният хранителен режим на детето трябва да се изгражда от самото раждане. Последствията от допуснатите грешки в кърмаческа възраст остават дълги години след това. Хранителните навици - полезни или вредни - са устойчиви, когато са създадени в ранна възраст.
Как да постъпим, ако детето вече страда от "нервно" безапетитие?
Нужно е да повярвате в безотказно действащия център на глада, който няма да позволи при наличие на храна детето да "умре" от глад. Нужно е да оставите детето да усети глада и инициативата за приемане на храна да дойде от него. Забравете принудителните методи за прием на храна. Те създават отрицателно отношение към нея и засилват безапетитието. Не присъждайте награди при изядена храна. Изградете разбиране, че храната е нужна на детето, за да може да расте здраво и силно, за да е способно за всичко, което иска да прави - да се пързаля на кънки, да кара колело, да изкачи планинския връх, за да има гориво за мозъка му, за да може да мисли бързо.
Не настоявайте точно определеното количество храна да бъде прието. На следващото хранене, когато може би разходът на енергия ще е по-голям, и приетата храна ще бъде повече. Не забравяйте, че "нервното" безапетитие не е болестно състояние поради нарушения в детския организъм, а неправилно формирано отношение на детето към храненето поради възпитателни грешки от най-ранна възраст.
Какво означава "нервно" безапетитие? Кога се появява?
Медицинският термин за злоядо дете в кърмаческа и ранна детска възраст е "нервно" безапетитие. Под "нервно" безапетитие в тази възраст се разбира нежелание за приемане на храна при отсъствие на причини от болестен характер.
Този вид безапетитие може да се появи още в кърмаческа възраст, но най-често се среща при деца от 2 до 6 години. Дължи се преди всичко на неспазване правилата за хранене.
Какво означава това? Често на детето се предлага храна при намален интервал между храненията, когато храната е в процес на усвояване и центърът на глада не се стимулира. Естествено е детето да не желае да я приеме, но ако родителят настоява да бъде приета, детето възприема храната не като удоволствие, а като принуда и изработва към акта на хранене отрицателна емоционална реакция, която се проявява като отказ от храна.
Понякога родителите, само и само да нахранят "злоядото" си дете прибягват до най-разнообразни методи. Ангажират вниманието му с играчки, започват да разглеждат книжки, да разказват приказки, дори да го разхождат навън с купичката храна. Така детето не осъзнава приема на храната, не може да усети насладата от нея и естествено развива негативизъм към нея. А за да се усвои тя добре, така че да не предизвика неприятно усещане на тежест, подуване на корема и болка, трябва да има достатъчно количество стомашен сок, който започва да се отделя, когато се види храната, когато тя замирише, когато се седне на масата в определения час за хранене и се усети вкуса Ј. Точно това стимулиране на апетита липсва, когато вниманието на детето е насочено не към храната, а към играчката, книжката, интересната случка.
Детето не си създава ритъм на хранене, защото не "усеща", че е нахранено. Как тогава ще има изградено желание за храна? Получава се един омагьосен кръг.
Как да разберем дали безапетитието е "нервно"?
Ако не се спазват препоръките за правилно хранене, твърде вероятно е безапетитието да е "нервно". Ако обаче се спазва нормалният за всяка възраст интервал и се предлага разнообразна, адекватна по вид храна, а не близо до часа за хранене някаква сладка напитка или храна, така че да се притъпи усетът за глад, то в такива случаи не се касае за безапетитие от емоционален характер. Необходими са преглед от лекар и провеждане на изследвания за изясняване причината на безапетитието. Намаленият апетит е симптом на анемията, на детските глисти, на увеличената трета сливица, на бъбречното възпаление и на редица други заболявания.
Какви са проявите на "нервното" безапетитие?
Детето няма никакви признаци на болест, развива се добре, дори е с нормално тегло, но няма желание да се храни. То обикновено отказва да се храни само, тъй като родителят до късно след втората година е продължил да храни детето. Детето с "нервно" безапетитие обикновено има предпочитание към строго определен вид храни - или яде само супи, или само салам, или само сладки храни.
Често се казва, че организмът най-добре знае колко храна му е нужна. Можем ли да му се доверим?
Да, в организма ни са заложени мощни защитни системи, които не позволяват жизненият процес в него да спре. Един от самоохраняващите ни механизми е заложен в центъра на глада, който при сигнали от органите ни за намален енергиен запас, стимулира желанието за прием на храна, за да си набави тялото ни енергия и да продължи правилната си дейност. Количеството храна е индивидуално. Определя се преди всичко от изразходваната енергия, от теглото, ръста, от околната температура, дори от темперамента.
Разбира се, можем да разчитаме, че здравото дете може само да определя спрямо конкретните си нужди количеството на приета храна. Кърмачето например може на едно хранене да изпие по-малко мляко, но на следващото да приеме повече.
Как да избегнем появата на "нервно" безапетитие?
От изредените причини за този вид безапетитие става ясно какво е нужно да се избягва. Правилният хранителен режим на детето трябва да се изгражда от самото раждане. Последствията от допуснатите грешки в кърмаческа възраст остават дълги години след това. Хранителните навици - полезни или вредни - са устойчиви, когато са създадени в ранна възраст.
Как да постъпим, ако детето вече страда от "нервно" безапетитие?
Нужно е да повярвате в безотказно действащия център на глада, който няма да позволи при наличие на храна детето да "умре" от глад. Нужно е да оставите детето да усети глада и инициативата за приемане на храна да дойде от него. Забравете принудителните методи за прием на храна. Те създават отрицателно отношение към нея и засилват безапетитието. Не присъждайте награди при изядена храна. Изградете разбиране, че храната е нужна на детето, за да може да расте здраво и силно, за да е способно за всичко, което иска да прави - да се пързаля на кънки, да кара колело, да изкачи планинския връх, за да има гориво за мозъка му, за да може да мисли бързо.
Не настоявайте точно определеното количество храна да бъде прието. На следващото хранене, когато може би разходът на енергия ще е по-голям, и приетата храна ще бъде повече. Не забравяйте, че "нервното" безапетитие не е болестно състояние поради нарушения в детския организъм, а неправилно формирано отношение на детето към храненето поради възпитателни грешки от най-ранна възраст.
Какво означава "нервно" безапетитие? Кога се появява?
Медицинският термин за злоядо дете в кърмаческа и ранна детска възраст е "нервно" безапетитие. Под "нервно" безапетитие в тази възраст се разбира нежелание за приемане на храна при отсъствие на причини от болестен характер.
Този вид безапетитие може да се появи още в кърмаческа възраст, но най-често се среща при деца от 2 до 6 години. Дължи се преди всичко на неспазване правилата за хранене.
Какво означава това? Често на детето се предлага храна при намален интервал между храненията, когато храната е в процес на усвояване и центърът на глада не се стимулира. Естествено е детето да не желае да я приеме, но ако родителят настоява да бъде приета, детето възприема храната не като удоволствие, а като принуда и изработва към акта на хранене отрицателна емоционална реакция, която се проявява като отказ от храна.
Понякога родителите, само и само да нахранят "злоядото" си дете прибягват до най-разнообразни методи. Ангажират вниманието му с играчки, започват да разглеждат книжки, да разказват приказки, дори да го разхождат навън с купичката храна. Така детето не осъзнава приема на храната, не може да усети насладата от нея и естествено развива негативизъм към нея. А за да се усвои тя добре, така че да не предизвика неприятно усещане на тежест, подуване на корема и болка, трябва да има достатъчно количество стомашен сок, който започва да се отделя, когато се види храната, когато тя замирише, когато се седне на масата в определения час за хранене и се усети вкуса Ј. Точно това стимулиране на апетита липсва, когато вниманието на детето е насочено не към храната, а към играчката, книжката, интересната случка.
Детето не си създава ритъм на хранене, защото не "усеща", че е нахранено. Как тогава ще има изградено желание за храна? Получава се един омагьосен кръг.
Как да разберем дали безапетитието е "нервно"?
Ако не се спазват препоръките за правилно хранене, твърде вероятно е безапетитието да е "нервно". Ако обаче се спазва нормалният за всяка възраст интервал и се предлага разнообразна, адекватна по вид храна, а не близо до часа за хранене някаква сладка напитка или храна, така че да се притъпи усетът за глад, то в такива случаи не се касае за безапетитие от емоционален характер. Необходими са преглед от лекар и провеждане на изследвания за изясняване причината на безапетитието. Намаленият апетит е симптом на анемията, на детските глисти, на увеличената трета сливица, на бъбречното възпаление и на редица други заболявания.
Какви са проявите на "нервното" безапетитие?
Детето няма никакви признаци на болест, развива се добре, дори е с нормално тегло, но няма желание да се храни. То обикновено отказва да се храни само, тъй като родителят до късно след втората година е продължил да храни детето. Детето с "нервно" безапетитие обикновено има предпочитание към строго определен вид храни - или яде само супи, или само салам, или само сладки храни.
Често се казва, че организмът най-добре знае колко храна му е нужна. Можем ли да му се доверим?
Да, в организма ни са заложени мощни защитни системи, които не позволяват жизненият процес в него да спре. Един от самоохраняващите ни механизми е заложен в центъра на глада, който при сигнали от органите ни за намален енергиен запас, стимулира желанието за прием на храна, за да си набави тялото ни енергия и да продължи правилната си дейност. Количеството храна е индивидуално. Определя се преди всичко от изразходваната енергия, от теглото, ръста, от околната температура, дори от темперамента.
Разбира се, можем да разчитаме, че здравото дете може само да определя спрямо конкретните си нужди количеството на приета храна. Кърмачето например може на едно хранене да изпие по-малко мляко, но на следващото да приеме повече.
Как да избегнем появата на "нервно" безапетитие?
От изредените причини за този вид безапетитие става ясно какво е нужно да се избягва. Правилният хранителен режим на детето трябва да се изгражда от самото раждане. Последствията от допуснатите грешки в кърмаческа възраст остават дълги години след това. Хранителните навици - полезни или вредни - са устойчиви, когато са създадени в ранна възраст.
Как да постъпим, ако детето вече страда от "нервно" безапетитие?
Нужно е да повярвате в безотказно действащия център на глада, който няма да позволи при наличие на храна детето да "умре" от глад. Нужно е да оставите детето да усети глада и инициативата за приемане на храна да дойде от него. Забравете принудителните методи за прием на храна. Те създават отрицателно отношение към нея и засилват безапетитието. Не присъждайте награди при изядена храна. Изградете разбиране, че храната е нужна на детето, за да може да расте здраво и силно, за да е способно за всичко, което иска да прави - да се пързаля на кънки, да кара колело, да изкачи планинския връх, за да има гориво за мозъка му, за да може да мисли бързо.
Не настоявайте точно определеното количество храна да бъде прието. На следващото хранене, когато може би разходът на енергия ще е по-голям, и приетата храна ще бъде повече. Не забравяйте, че "нервното" безапетитие не е болестно състояние поради нарушения в детския организъм, а неправилно формирано отношение на детето към храненето поради възпитателни грешки от най-ранна възраст.