Има ли детето ви възпаление на ушите – как да прецените
Досадна настинка мъчи детето от седмица. Носните секрети стават леко зеленикави и кашлицата му не ви позволява да спите през нощта.

И тогава то започва да се буди на всеки час през нощта с температура и ужасно ревливо. На сутринта го завеждате на лекар, почти уверени, че става въпрос за поредното възпаление на ушите. Отитите са една от най-притеснителните инфекции и за родителите, и за децата, особено ако се случват често. Те са също така най-честата причина за предписването на антибиотици. Това е ръководство, което ще ви помогне да разберете защо се случват възпаленията на ушите, кой е най-добрият метод за лечение и най-важното – как можете да предотвратите честата им поява.

Осем основни симптома на възпалението на ушите  Детето ви може да има 2 или повече от следните симптоми:  Симптоми на настинка – имайте предвид, че отитите почти винаги се предшестват от настинка. Често прозрачният секрет от хремата става жълтеникав или зеленикав, преди да стане възпаление на ушите.

1. Ревливо поведение през деня или през нощта
2. плакване от болки в ушите или загуба на слуха
3. Често будене през нощта
4. Нежелание да лежи по гръб
5. емпература – обикновено ниска (около 38 градуса), може и да липсва
6. Внезапно настъпващи в хода на настинката периоди на ревливост
7. Секрет от ухото – ако видите кръвенист или гноен секрет да изтича от ухото, тогава вероятно става въпрос за отит със спукване на тъпанчето. НЕ СЕ ТРЕВОЖЕТЕ! Почти винаги тъпанчето се излекува чудесно, а веднъж спукано, болката на детето намалява.

Детето ви най-вероятно няма възпаление на ухото, ако:
Няма симптоми на настинка – ако детето ви има някои от горните симптоми, но не е настинало, е малко вероятно да има възпаление на ухото, освен ако не се е случвало и преди да развие отит без предшестваща настинка

1. Дърпане или мачкане на ушите при бебета под едногодишна възраст. Бебетата не са в състояние точно да локализират болките в ушите. Това означава, че те не могат да кажат дали болката идва от ухото или от местността около ухото. Бебетата дърпат или мачкат ушите си по две други основни причини:
   - Никнене на зъбки – бебето си мисли, че болката от венците идва от ушите
   - Просто обичат да си играят с ушите – бебетата са очаровани от тези странни израстъци от двете страни на главата им. Те обичат да ги изследват, да играят с тях и особено да пъжат пръстчетата си в тази странна дупка в средата.

1. Детето не се оплаква от болки в ушите – особено при деца, които са достатъчно големи да могат да си кажат, обикновено 2-3 годишни.

Дърпането на ушите. Бебетата често дърпат ушите си просто на игра. Дърпането на ушите в отсъствие на горните симптоми най-вероятно не е сигнал за възпаление на ухото.

Как да разбера дали е отит или просто никнене на зъбки?

Писна ли ви да водите ревливото си бебе на лекар да му прегледа ушите, само за да установите, че става въпрос за никнене на зъбки? За да ви помогнем да решите, ето какво се случва при зъбоникнене:

• Болките обикновено започват на възраст около 4 месеца и се появяват и изчезват до изникването на двегодишните кътници.
• Дърпане и бъркане в ушите без симптоми на настинка и температура
• Ревове и нощно будене без симптоми на настинка и температура
• Може да има ниска температура до около 38 градуса
• Никненето на зъбите не причинява хрема, а само текат слюнки

Какво се случва при възпаление на ухото

Урок по анатомия. Ухото се дели на 3 части – външния ушен канал, средното ухо, където стават инфекциите и вътрешното ухо, където са нервите и центърът на равновесието. Тънка мембрана – тъпанчето – разделя външното и средното ухо. Пространството на средното ухо е свързано със задната част на носа посредством Евстахиевата тръба.

Незрелост на Евстахиевата тръба. При бебетата и малките деца тази тръба е много по-къса и извита под ъгъл. Затова за бактериите е много лесно да се придвижат от носа и гърлото към средното ухо. С порастването на детето евстахиевата тръба става вертикална, така че бактериите трябва да се изкачват, за да стигнат до средното ухо. Това е една от причините децата да израстват възпаленията на ушите.

Настинки. Когато детето ви има настинка, лигавицата на носа набъбва и секретите се събират в задната му част. Това е хранителна среда, подходяща за развитието на бактерии, които нармално обитават носа и гърлото и предизвиква бързото им размножаване. Секретите от носа се изливат в средното ухо също както и в синусите.

Бактериална инвазия. Бактериите мигрират през Евстахиевата тръба в средното ухо, където се размножават в секрета, който е останал там. Започва да се образува гной и скоро средното ухо е запълнено от бактерии, гной и гъст секрет.

Болки в ушите. Гнойта кара тъпанчето да се издуе, което причинява болка. Така се получава зачервеното изпъкнало тъпанче, което лекарят вижда като погледне в ушния канал.

Намаление на слуха. Секретът, който се събира в средното ухо, притиска тъпанчето и му пречи да вибрира нормално. Това има предвид докторът, като казва, че има течност в средното ухо. Течността затваря Евстахиевата тръба и заглушава звука подобно на усещането в ушите ви по време на летене със самолет.

Заразни ли са възпаленията на ушите?                                                                                    

Не. Бактериите вътре в ухото, които причиняват отита, не са заразни. ЗАразен е простудният вирус, който може да доведе до възпаление на ухото. Често, ако възпалението на ухото се прояви седмица след началото на простудата, детето вече не е заразно.

Как се лекува възпалението на ушите?

Болката в ушите – как да се справите през нощта:

• Парацетамол и ибупрофен са ефективни болкоуспокояващи при отит. Можете безопасно да употребявате и двете лекарства заедно, ако само едното не е достатъчно.
• Топли компреси – сложете топла кърпа на болното ухо.
• Топло олио или зехтин – сложете няколко капки в ухото. УВЕРЕТЕ СЕ, ЧЕ КАПКИТЕ НЕ СА ВРЕЛИ!
• Обезболяващи капки за уши – ако горните мерки не са достатъчни, обезболяващите капки се дават по лакарско предписание и може да обезчувствят тъпанчето и да намалят болките за час-два.
• ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ – ако видите течност или гной да излизат от ухото, НЕ СЛАГАЙТЕ НИКАКВИ КАПКИ!

Антибиотик – настоящите препоръки са за 7-дневен курс на лечеие, освен ако лекарят не прецени, че се налага по-дълъг курс. Цялата работа с антибиотиците може да е доста объркваща за родителите.Ето някои насоки:

• Амоксицилин – това е стандартното средство, което повечето лекари използват с право. Действа добре в повечето случаи, не е скъпо, добро е на вкус и лесно се понася от стомаха и червата.
• Аугментин, двойна доза амоксицилин или цефуроксим – това са обичайните други възможности.
• Нова комбинация от аугментин с добавка на амоксицилин, наречена Аугментин ES е с доказана висока ефективност при лечението на упорити отити. Лекарят може да ви предпише и двете.
• Довършете предписания курс на лечение – дори ако детето ви се почувства добре след 2-3 дена, най-добре е да довършите 7-дневното лечение, за да сте сигурни, че инфекцията няма да се появи отново.

Спукано тъпанче – ако това стане, лекарят вероятно ще ви предпише капки, които са смес от антибиотик и хидрокортизон. Те помагат да се излекува ушния канал.

Избягване на резистентността към антибиотици – обикновено е най-разумно да се започне с обикновения амоксицилин. Ето обаче някои причини да се прибегне към по-силно средство:

• Ако температурата и плачовете на детето не се подобряват след 48 – 72 часа на лечение, детето може да има нужда от по-силен антибиотик
• Ако амоксицилинът не е подействал 2-3 пъти в миналото, тогава е добре да се започне направо с по-силен антибиотик при бъдещи инфекции.
• Ако детето ви е взимало амоксицилин в последните 6 седмици и развие отит, има основание да се счита, че инфекцията е резистентна към него и има нужда от по-силен антибиотик
• Ако детето е алергично към амоксицилин
• Ако инфекцията не е излекувана след един курс на лечение с амоксицилин
• Важна бележка – антибиотиците въздействат само върху бактериите, които причиняват отит. Те не лекуват вируса, който предизвиква симптомите на настинка. Така че не очаквайте хремата и кашлицата да се подобрят преди да са минали 3 до 14 дена.

Абсолютно ли са необходими антибиотици за лечението на отит?

Не, не са абсолютно необходими, но са много ефикасни поради няколко причини:

• Антибиотикът ще помогне на детето по-бързо да се почувства добре, като унищожи бактериите, което от своя страна по-бързо намалява болката и температурата. В общия случай децата се чувстват по-добре след 1-2 дни на антибиотик.
• Оставянето на отита да се излекува от само себе си обикновено подлага детето на 4 до 7 дни температура и болки в ушите
• Антибиотиците помагат да се предотвратя много редките, но възможни усложнения на отита – инфекцията да се прехвърли към мозъка или обкръжаващите ухото кости.
• Новите изследвания предполагат, че 80% от неусложнените отити се излекуват сами в рамките на 4 до 7 дни. Родителите, които изберат да не използват антибиотик, може да използват за болката и температурата обезболяващи капки за уши и ибупрофет или парацетамол.

Как се лекуват инфекциите на ухото

Има два компонента на възпалението на ухото, които трябва да бъдат излекувани
Инфекцията – обикновено антибиотиците унищожават абктериите, което от своя страна излекува болките и температурата в рамките на няколко дни
Течността в средното ухо – да се махне тя отнема много по-дълго време, от няколко дни до 3 месеца! Течността бавно се оттича през Евстахиевата тръба към носа. Повтарящите се курсове на антибиотик не ускоряват този процес, тъй като течността вече не е инфектирана с бактерии. Хронично запушеният нос или алергиите може да блокират Евстахиевата тръба и по този начин да попречат на оттичането на течността. Слухът на детето може да бъде нарушен до оттичането й. Това не е завинаги.Вижте по-долу предпазването от възпаления на ухото за съвети как да подобрите оттичането на течността.

Запомнете, че тъй като хремата и кашлицата се предизвикват от вирус, а не от бактерии, може да отнеме от 3 до 14 дена, преди да отзвучат.

Контролен преглед                                                                                                                               

Повечето лекари ще ви назначат контролен преглед в следващите от 1 до 4 седмици след инфекцията. Има няколко причини за това:

• Да се уверите, че инфекцията се изчиства
• Да се уверите, че течността от средното ухо се оттича. Ако остане повече от 3 месеца, лекарят ви трябва да знае.
• Да определите дали следващото възпаление на ухото е ново или продължение на старото. Това помага да решите кой антибиотик да се използва. Лекарят ви може да направи тимпанограма – проба с гумичка, която безболезнено се вкарва в ухото и измерва как вибрира тъпанчето. Това помага да се установи дали има останала течност.

Важна бележка: Опитайте се да избягвате ненужните повторения на антибиотичните курсове. На контролния преглед може все още да има останала течност в средното ухо. Ако ухото не е зачервено и тъпанчето не е изпъкнало, може би няма нужда от повторен курс с антибиотик. Лекарите подхождат различно агресивно към лечението на останалата течност. Затова може би вие ще сте в състояние да спестите на детето излишни курсове антибиотик.

Хронично задържане на течност в ухото

Както казахме по-горе, понякога оттичането на течността от средното ухо може да отнеме месеци. През това време слухът може да е намален. Това не е опасно и не предизвиква перманентна загуба на слуха. За щастие обикновено течността се оттича след 2-3 седмици. Има обаче някои ситуации, когато течността в ухото е повод за тревога

• Нарушение функцията на Евстахиевата тръба – това е състояние, при което Евстахиевата тръба не може да изпълнява функциите си и средното ухо няма оттичане. Причините са хроничен синузит, носни алергии и чести простуди.
• Течност, останала в ухото повече от 4 месеца може да се сгъсти и да стане лепкава (нарича се лепкаво ухо). Този тип течност често се налага да бъде отстранен чрез операция от УНГ – лекар.
• Ако този дълъг период на затруднен слух се прояви през първите 2 години от живота на детето, когато е развитието на речта, това може да доведе до забавяне на речевото развитие. Това обикновено е временно, но колкото по-дълго трае, толкова по-дълго може да е забавено развитието на слуха и говора.
• Ако детето получи няколко възпаления на ухото за период от 3-4 месеца и течността няма възможност да се оттече между инфекциите, това може да предизвика продължителен период на намаление на слуха. Отново не се притеснявайте, ако оттичането отнеме 1-2 месеца, това е нормално. Но е нужно да се подчертае важността на контролните прегледи при вашия лекар, за да се уверите, че се е оттекла.

Осем стъпки за предпазване от възпаление на ухото

Ако детето ви вече е имало няколко отита или просто искате да намалите риска да получи отит, ето няколко начина да се предпазите или поне да намалите честотата и тежестта на инфекциите:

• Кърмене. В медицинската литература не съществува съмнение, че продължителното кърмене намалява риска детето ви да получи възпаление на ушите

• Детската градина – постоянния контакт с други деца повишава риска детето ви да хване повече настинки и съответно повече възпаления на ушите. Пренаселените детски градини са място за обмен на вируси. Ако е възможно, преместете детето в малка група, това ще намали рисковете.

• Вземете мерки срещу алергиите. Алергиите допринасят за хремата на детето и оттам за възпаление на ушите.

• Хранете бебето изправено. Да храните легнало изкуствено храненото бебе кара млякото да дразни Евстахиевата тръба, което допринася за ушни инфекции.

• Почиствайте носа. Когато се появи настинка и хрема, направете всичко възможно да поддържате проходим носа с използването на пара, капки за нос с морска вода и изсмукване на секретите с помпичка.

• Цигареният дим. Има силни доказателства, че пасивното пушене дразни носните пътища на бебето, което води до дисфункция на Евстахиевата тръба.

• Ехинацея – това е билка, която безопасно и ефективно усилва имунната система.

• Повече сурови плодове и зеленчуци – те подсилват имунната система на детето и помагат да се бори срещу инфекциите.

Медицинска профилактика за чести и хронични възпаления на ушите                      

Ако детето ви има чести инфекции на ушите, може би е необходима по-агресивна профилактика. Има различни мнения за дефиницията на хроничните отити. Колко често е твърде често?
По-агресивните лекари може да изберат започването на медицинска профилактика, ако детето получи повече от 3 възпаления на ушите за 6 месеца или повече от 4 за година.
По-малко агресивните лекари може да допуснат повече инфекции преди да препоръчат медицинска профилактика.
Други фактори като загуба на слуха или забавяне на речевото развитие може да изискват по-агресивно лечение.
Има три форми на медицинска профилактика:

1. Профилактичното даване на антибиотици. Състои се в ежедневна еднократна доза амоксицилин или подобен антибиотик. Има два начина да се направи:
   - Ежедневно приемане в продължение на няколко месеца, например през зимния сезон.
   - Започване на ежедневното лечение при първите признаци на настинка и продължаване на антибиотика за 7 – 10 дни
   Предимствата на профилактичното вземане на антибиотик са, че се избягва пълнодозирания курс от евентуално по-силни антибиотици
   Недостатъците са, че детето ви взема антибиотик може би по-често и това може да допринесе за развитие на резистентност към антибиотиците
   Ние предпочитаме започването на ежедневна доза при първия признак на простуда.

Имунизация - има нова ваксина, наречена Превнар, която излезе на пазара през 2000г. Дават се 4 дози приз първите две години от живота. За деца над 15-месечна възраст и по-големи една доза е достатъчна. Тази ваксина помага да се избегнат инфекциите от бактерия, неречена pneumococcus. Тя причинява пневмонии, отравяния на кръвта, менингит и отити. Основната цел на ваксината е да предпази от сериозни инфекции. Но също така предпазва по два начина от отит:
Намалява броя на инфекциите – ефектът е минимален. Изследванията показват, че инжекцията намалява броя на отитите с 10-20%.
Намалява отитие, предизвикани от резистентни пневмококи – това се счита за много по-ценно предимство от ваксината. Доказано е, че значително намалява броя на отитите, предизвикани от пневмококи, резистентни към стандартните антибиотици.

Ушни тръбички. Това са тънки тръбички, които УНГ-специалист вкарва в тъпанчето под обща анестезия. Обикновено се оставят в ухото между 6 месеца и година. Има няколко цели, които се постигат с тях:

• Оттичане на хронично задържаната в средното ухо течност, която може да се превърне в лепкаво ухо
• Създава отвор за оттичане на течността, когато тя започне да се събира вследствие на простуда. Това може да предпази от развитието на отит.
• Запазва слуха и речевото развитие като се избягват дългите месеци намален слух, предизвикан от течността в средното ухо.
• Помага за предпазване от рядкото усложнение хронична загуба на слуха вследствие на повтарящи се ушни възпаления.

Противоречията около ушните тръбички

Макар че ушните тръбички имат своето място в лечението на повтарящи се отити, съществуват противоречия около употребата им. Предимствата са изброени горе. Някои от притесненията около тях обаче са:

• Някои лекари твърде бързо препоръчват тръбички, преди да са изчерпали всички други превантивни мерки или преди да са оставили достатъчно време ухото да се изчисти без операция
• Като с всяка операция, съществуват – макар и минимални – рискове от общата анестезия.
• Тръбичките често оставят малък белег, покриващ около една шеста от тъпанчето. Белегът най-често е постоянен. Изглежда няма някакви дългосрочни последствия от белега, но не е много сигурно. Заслужава да се отбележи, че повтарящите се ушни възпаления с или без спукване на тъпанчето също може да доведат до белези.
• Трябва да се отбележи също, че тръбичките невинаги предотвратяват отитите. Някои деца продължават да получават също толкова отити колкото и преди, но течността се оттича веднага.

В общи линии тръбичките имат заслужено място в лечението на повтарящи се ушни инфекции, когато се употребяват правилно.
Много деца имат голяма полза от тръбичките. Родителите казват, че детето им е нов човек. Възпаленията на ушите изчезват. Слухът се подобрява. Няма вече безсънни нощи с ревящо дете. Няма повече безкрайни антибиотични курсове.
Общи показания за тръбичките са хронична задръжка на течност в ухото за повече от 4-6 месеца или повече от 3 отита за 6 месеца или повече от 5 за година. Вие и лекарят ви ще решите заедно кога е време да се сложат тръбички на вашето дете.