Инфекциите на горните дихателни пътища са най-често срещаните остри заболявания в детската възраст. При тях се засяга носоглътката и те проявяват като ринити (хрема), назофарингити, тонзилофарингити, ларингити. Острото възпаление на лигавицата на носа – ринит, се среща често при деца и възрастни, като при кърмачетата в този процес се включва почти винаги и фаринксът. Клиничната картина на хремата наред с обичайните симптоми, свързани с локалните промени в носа и фаринкса, се определя и от някои други фактори – възраст, анатомофизиологични особености на дихателните пътища, вид на причинителя, състояние на имунната защита.

Какви са анатомичните особености на дихателните пътища на бебетата?
Носът на бебетата е малък, с меки хрущяли и тесни ходове. Лигавицата е нежна, богато кръвоснабдена. При инфекция лесно набъбва и това затруднява много дишането на детето. Фаринксът и ларинксът са тесни, хрущялите меки, а фарингеалният лимфен пръстен слабо развит.

Кои са най-честите причинители на ринитите в кърмаческа възраст?
Много често родителите определят заболяването на детето като “настинка” или “простуда”. Доста отдавна е доказано обаче, че за инфекциите на горните дихателни пътища са виновни около 200 вируса, от които най-чести са рино-, корона-, парагрипни, респираторносинцитиални, грипни и други вируси. Бактериите – стрептококи, пневмококи и особено стафилококите, могат да бъдат също причина за понякога тежко протичащи дихателни инфекции. При малките бебетаи по-специално при новородените стафилококите могат да се задържат в задната част на носа или в ринофаринкса дълго време. Бактериалните инфекции са по-чести при малките деца, но с порастването им тяхната честота намалява.
Как се предава инфекцията?
При кихане и кашляне се отделят огромен брой пръски, които съдържат големи количества вируси, попадащи в дихателните пътища. Възможно е някои вируси да бъдат предадени и със замърсени ръце и предмети (напр. риновирусите). Инкубационният период (времето на заразяването до първите прояви на заболяването) на респираторната инфекция е около 2-4 дни. Стафилококовото носителство (майка, близки, персонал и деца в родилните отделения) е основната причина за заразяване на детето още в периода на новороденото.

Каква е клиничната картина на хремата?
При кърмачетата и малките деца хремата протича обикновено с температура и нарушаване на общото състояние. В повечето случаи тя започва с повишена температура, детето е неспокойно, дишането му през носа е затруднено. Носът е запушен, но невинаги се отделя секреция. При бебетата тя се стича назад към назофаринкса, тъй като в по-голямата част от времето те лежат. Освен това възпалителният процес е по-често локализиран в задната фарингеална стена, която е зачервена и оточна, е причина за дразнеща, непродуктивна кашлица, особено при заспиване на детето. По време на заболяването то отказва да се храни и задържа на тегло. Поради запушения нос бебето трудно суче и това може да бъде причина за намаляване на кърмата, дори до преждевременно отбиване, ако майката не изцежда кърмата. По време на заболяването децата могат да имат повръщания или диария, които са причина за обезводняването им.
Стафилококовият ринофарингит се среща често при децата и особено при новородените и малките кърмачета. Заразяването става най-често от инфектираните гърди на майката или от заразоносителите още в родилното отделение. Стафилококовият ринофарингит протича като лека, но продължителна хрема, при която секретът е оскъден, но запушва нослето и затруднява дишането през него. Секретът рядко изтича напред и обикновено се задържа по задната стена на фаринкса, откъдето се отмива от течностите и храната и попада в стомаха. Тази хрема е продължителна, с чести периоди на обостряне, придружена понякога от упорито безапетитие и задръжка на тегло. В някои случаи, особено при отслабване на имунната защита (напр. друго заболяване) тя може да бъде причина за протичащи тежко, с различна локализация стафилококови инфекции.

Какви са най-честите усложнения?
По-важните усложнения на хремата при децата са възпалението на ушите (отит), на околоносните кухини (синуит), гърлото, ларинкса, трахеята, бронхите и белите дробове (остър ларингит, трахеобронхит, бронхиолит, пневмония).
Би било добре да познавате някои характерни симптоми, подсказващи преминаването на възпалителния процес към средното ухо – детето е неспокойно, изплаква, върти главичката си, а при сукане внезапно отпуска гърдата или биберона.

Какво е лечението на хремата?
Засега не съществува лекарство срещу вирусните инфекции на горните дихателни пътища. Това налага при лечението на хремата внимателно да се преценява възрастта на детето, тежестта на вирусната инфекция, реактивността на детския организъм, т.е. неговите възможности за справяне с инфекцията, начина на хранене и др. Доказано е, че кърмените деца боледуват много по-рядко и по-леко от дихателните вирусни инфекции.
При хремата основните медикаменти, които се прилагат, са предимно симптоматични и имат за цел да облекчат състоянието на детето:
- температуропонижаващи лекарства, съобразно възрастта на детето (парацетамол, ибупрофен)
- лекарства, които действат върху оточната носна лигавица и възстановяват проходимостта на носа – различните видове капки за нос (ксилометазолин, мукосептонекс и др.), които обаче не трябва да се поставят продължително време. Добър ефект при кърмачетата има механичното почистване и накапването в носа на физиологичен разтвор.
- допълнителен прием на витамини – витамин С, както и на витамин А, който повишава устойчивостта на лигавицата на дихателните пътища.
- антибиотици могат да се включат само след внимателна преценка на състоянието на детето, особено при доказана бактериална инфекция
По време на хремата трябва да се обърне внимание още на:
- редовното проветряване на стаята
- удобното облекло на детето
- честото вземане на ръце
- правилното хранене, без да се изисква детето да приема обичайните за него количества храна
- почистване на нослето преди хранене
Добре е детето да приема достатъчно течности (чай, плодови сокове, вода). По време на хрема къпането на детето не трябва да се преустановява. Хигиенната баня подобрява самочувствието на детето, улеснява дишането му.