Син-зелен лист цялата земя нахлупил.
Небето
Модра паница с свещи забодена; мина черен фенерджия, та ги запали, та горяха, докато дойде бял фенерджия, та ги изгаси.
Небето и звездите, нощта и деня.
Синя риза и бройница, пълна с просо и пшеница, и две дюли миризливи.
Небето, звездите, слънцето и месецът.
По тавана свещи горят.
Звездите.
Един кон из яйца ходи и нито едно яйце не строши.
Месецът и звездите.
Двама братя и денем и нощем се гонят и пак не могат да се стигнат.
Слънцето и месецът.
Една капка мед по всичкия свят.
Слънцето.
Мета, мета, не се измита, нося, нося, не се изнася.
Слънчевата светлина в стаята.
Снага няма, а се движи, къде ходиш - все по тебе.
Сянката.
Вържи, коли, кръв не пуща, ходи, броди, път не става.
Водата.
Чисто, лъчисто, като го хванеш, вода ти пуща.
Ледът
Дълга Яна кривулана глава има, сянка няма.
Реката.
Дълга Мара сянка няма.
Реката
Дълга тънка невестица снага има, сянка няма.
Реката.
Двама братя все се гонят и не могат нито да се стигнат, нито да се срещнат.
Денят и нощта.
Търкулна се черно кълбо из село, въз село, та натърти цяло село.
Нощта.
Търкулна се черно кълбо, та измори целия свят.
Нощта.
Едно дърво има дванадесет клона, на всеки клон има по четири гнезда, в всяко гнездо има по седем яйца.
Годината, месеците, седмиците и дните.
Зъби няма и пак къса.
Зимата.
Четири дъщери на една майка: най-старата е зла, та бясна, белокоса, беловласа, с бели дрехи облечена, само съска, зъби няма, а света наяжда; другата е хубавица - все е в бяло и зелено, цял ден ходи, цял ден шета и песни пее; третата е работлива, все работи, не запира, храна сбира за все живо; по нея е най-малката, най-гиздава, в кола седи, кошове кара и цял народ храни.
Годината и четирите годишни времена.
Чуваш го, а го не виждаш.
Вятърът
Бесен зет, сляпа щерка, ниска майка, висок татко.
Северният вятър, южният вятър, земята и небето.
Скокна перушан, подскокна, всичката земя потресе.
Гръмотевицата.
Чакат ме, викат ме, когато дойда, всеки бяга, та се крие.
Дъждът.
Дълга тънка невяста сама си гроб копае.
Дъждовната капка.
Една черна биволица в себе си вълци крие.
Мъглата
Сутрин я има, вечер я няма.
Сланата (може и росата).
От небето неща пада, на земята не се топи, в водата се топи.
Снегът