Някога Шекспир философски е отбелязал, че тялото мирише така, както мирише едно тяло, а не както миришат теменужките. И въпреки това ние сме длъжни да не позволим на потта да ни кара да се чувстваме неудобно и дискомфортно. Въпреки

разпространеното мнение собствената пот не мирише. Но когато в нея започнат да се размножават живеещите по кожата бактерии, се получава неприятният аромат, излъчван от тялото. Той се смесва и с естествения аромат на човека, който е обусловен от секрета от потните жлези. Най-много те са под мишниците, в областта на гърба, гърдите, около пъпа, на дланите, стъпалата...

Съветът по-често да си вземаме душ невинаги е изпълним. Затова на помощ идват дезодорантите.

В търсене на така мечтаната свежест дезодорантите си остават нашите стари и проверени приятели. Те се справят с неприятната миризма чрез дезинфектиращите и бактерицидни добавки в тях. Механизмът на действие при тях е прост, както всичко гениално - едни от тях убиват бактериите на място, а други им пречат да се размножават. Вие може да се изпотявате, но кожата да запази своята свежест.

Дезодорантите се продават в аерозолен вид като сухи, като пасти и кремове. Аерозолните са по-ефикасни при повишено потоотделяне, но силно миришат и не са много икономични. Сухите дезодоранти са удобни, заемат по-малко място. Най-скъпото удоволствие сега вече са така наречените деогелове и деокремове. Те действат за по-дълго, като едновременно с това се грижат за кожата.

КАКЪВ ДЕЗОДОРАНТ ДА СИ ИЗБЕРЕМ

Най-опасно е да попаднеш на дезодорант от разтворен във вода спирт с някакъв натрапчив аромат.

Не трябва да пропускате да прочетете състава и указанията на етикета.

Ако обаче козметичното средство съдържа в състава си триклозан, хлорхексидин или хлорен бензотин, може да се пребори с потта.

А за засилване на ефекта трябва да съдържа и вещества, потискащи тези ферменти, които отговарят за миризмата.

Триклозанът е много ефикасно, но в същото време много агресивно средство.

Дори 9-10 часа след използване на дезодорант със съдържание на триклозан ще останат само 2-3 процента от бактериите.

Това вещество се справя не само с “миризливите” бактерии, но и с “приятелските” микроорганизми. В резултат на това луковиците на космите и мастните жлези могат да получат гъбички и микроби.

А освен неприятния аромат на това вещество ще получите и възпаление на кожата.

От друга страна, без триклозана няма да се разминат хората, които в горещината буквално се обливат в пот. Въпреки всичко дерматолозите не препоръчват дезодорантите, съдържащи триклозан, да се използват често.

Хлорхексидинът се отнася по-снизходително с нашата кожа, въпреки че и с него не трябва да се прекалява.

Най-меко действие оказва натуралното вещество фарнезол, съдържащо се в етеричните масла. Обаче няма да бъде много ефикасно за силно миришещата пот.

СПИРТЪТ Е НОЖ С ДВЕ ОСТРИЕТА

До известна степен много дезодоранти съдържат спирт, който безспорно се справя с бактериите. Но той представлява стрес за чувствителната кожа, предизвиква изсушаване и раздразнение. Затова много производители се стараят да не използват спирт. Хипоалергичните средства от аптеките също не съдържат спирт.

Освен това аптечните марки дезодоранти не съдържат обичайните ароматизатори, които също не е изключено да доведат до алергия. Всеки сам решава дали иска да ухае на лилии например, или въобще да се откаже от аромат, само и само да не мирише на пот.