Проблемите с детското зрение винаги са били предмет на особена грижа от страна на възрастните. В последно време - още повече. Ако по-рано късогледството (миопия) се е откривало при деца   на 5-годишна възраст, сега вече това нарушение често се среща и при много по-малки деца, дори кърмачета.

КЪСОГЛЕДСТВОТО МОЖЕ ДА БЪДЕ И ВРОДЕНО. В РИСКОВАТА ГРУПА ВЛИЗАТ НАЙ-ВЕЧЕ НЕДОНОСЕНИТЕ ДЕЦА
Това твърдение е много изненадващо, защото общата представа за късогледство е тази, че то се появява най-вече при учениците: компютър, телевизия, претоварване в училище. Все фактори, провокиращи развитие на късогледство. Специалистите обаче не се изненадват от този проблем. Те често откриват при тригодишни дечица висока степен на миопия - до минус 10 диоптъра и повече. Според опитните офталмолози причините за този проблем не са малко. Това е и лошата наследственост, и патология по време на бременността, и някои заболявания на майката.

В рисковата група са недоносените деца. Статистиката показва, че 30 до 50 на сто от тях се раждат с късогледство. Но има и голяма група деца, родени с нормално тегло и здраве, необременени с наследствени нарушения, които също страдат от късогледство. И повечето родители дълго време дори не подозират за това нарушение при децата си. Може би защото децата с вродено късогледство много добре се адаптират към своето състояние. И ако един възрастен човек с висока степен на късогледство, например минус 13 диоптъра, не може да види без очила дори пръстите на ръката си, дете с подобен проблем може да различава без някакви усилия много повече предмети. Според специалистите това за пореден път свидетелства за необичайно високата пластичност на детския зрителен апарат. А това показва, че той трябва да се приведе в нормално състояние колкото може в по-ранна възраст. Защото продължителното пребиваване в такова състояние не само носи дискомфорт в живота на детето, но води до задържане на развитието на неговите зрителни мозъчни центрове. Ако се стигне дотам, дори и да се сложат очила на детето, когато тръгне на училище, това няма да повиши остротата на зрението му.

НА ДЕЦА С МИОПИЯ СЕ ПОСТАВЯТ ОЧИЛА ОЩЕ НА ЕДНА ГОДИНКА
Ако навреме се сложат очила на детето, нещата ще се развият по съвсем друг начин. Очилата подсигуряват ясно изображение на ретината, те позволяват на зрителната система да се развива пълноценно. Специалистите са убедени, че за да се махнат след време очилата, те трябва навреме да бъдат предписани и поставени. На децата с вродена миопия очилата трябва да се слагат още на една годинка. Благодарение на тях и съпътстващото лечение остротата на зрението при такива деца може напълно да се нормализира и да стигне дори 100 %.

Ако при вашето едногодишно дете всичко е наред със зрението, вие не трябва да се отпускате съвсем. Защото често при някои деца на тригодишна възраст се открива начална форма на късогледство или псевдомиопия, т.е. лъжливо късогледство. В тези случаи се прилага нова методика за контролиране на потиснатия ръст на очите. На такива деца, колкото и да ви е чудно, се предписват очила с диоптър “плюс”.

НОВИТЕ МЕТОДИКИ ПОТИСКАТ ПРОГРЕСИРАНЕТО НА ЗАБОЛЯВАНЕТО
Специалистите обясняват този подход по следния начин: всички ние идваме на този свят с далекогледство, т.е. със зрение плюс 3 диоптъра. Към четиринадесетата година при повечето деца зрението стига до 0 диоптъра, което също се смята за нормално, или преминава в късогледство.

Нормалната дължина на очната ябълка при човека е 23-24 мм. При късогледство очната ябълка се удължава, разтяга се до 30 мм и повече. А увеличаването на окото с всеки следващ милиметър води до увеличаване на късогледството с 3 диоптъра. Затова поставянето на очила с плюсови диоптри и малка оптична дефокусировка позволява на окото да расте и потиска развитието на късогледство.

При тези, при които късогледството е още в начален стадий, тази методика не е подходяща. На такива деца предписват два чифта очила с различни стъкла - обикновени и с плюсов диоптър, при които едното око на детето гледа надалече, а другото се лекува. На следващия ден на детето се поставят другите очила, на които стъклата са разположени по различен начин. И така нататък. Тази методика, получила наименованието алтернативна монокулярна дефокусировка, позволява да се потисне прогресирането на късогледството при 80 на сто от децата.

ПРИ СРЕДНА СТЕПЕН НА МИОПИЯ СЕ ПРИЛАГА ОРТОКЕРАТОЛОГИЯ
Продължаваме с миопия средна степен, където описаната по-горе методика вече не действа. В тези случаи лекарите прибягват до така наречената ортокератология, при която късогледството се лекува с помощта на специални газопропускливи твърди контактни лещи. Те имат конструкция с обратна геометрия (в сравнение с обикновените контактни лещи). Детето слага лещите през нощта, на сутринта ги сваля, а след това вижда добре за един ден без очила и без лещи. Методът не е нов. В чужбина той успешно се прилага повече от 40 години. Специалистите казват, че когато късогледо дете сложи ортокератолеща, тя през нощта постепенно променя формата на неговата роговица, превръщайки нейната централна оптична зона по-плоска. На сутринта детето сваля лещите, но роговицата запазва своята нова форма. Изображението се фокусира върху ретината, а не пред нея, както е при миопия. Така детето вижда ясно всичко. А за децата, които се занимават със спорт, това е истинско спасение. По резултати този метод напомня ефекта на хирургичната операция. Разликата е в това, че ефектът от ортокератологията е временен.

След като се спре носенето на нощните лещи, роговицата възстановява предишната форма и детето връща предишното си зрение. Но за радост това се случва по-бавно, защото под действието на лещите на повърхността на роговицата се формира бифокална оптична зона от собствен епител. Така не само зрението се подобрява, но и четенето отблизо се облекчава. А това води до нормализация на нарушената от миопията акомодация. И в крайна сметка потиска прогресирането на същата тази миопия. По този начин се потиска не всяко, а само бавно прогресиращо късогледство - до един диоптър на година. А нощни лещи може да носи дете, навършило 9-годишна възраст.

Но, както и при всеки метод на лечение, така и при ортокератологията са възможни и някои усложнения - например конюнктивит и кератит - това са нарушения на повърхностния слой на роговицата. Но те лесно могат да се предотвратят или отстранят при условие, че малките пациенти с нощни лещи постоянно се наблюдават от офталмолог.

Прочети и запомни!
За корекция на бързопрогресиращо или занемарено, задълбочено късогледство се прибягва до други методики. Едно от последните поостижения са укрепващи склерата инжекции, които активизират синтеза на белтъчината колаген и правят външната обвивка на окото по-здрава. Ако инжекциите не са достатъчни за корекция на късогледството, отслабналата склера може да се укрепи със специални пластични материали, които се подшиват направо на нейната повърхност.

ПРИ ВСИЧКИ МЕТОДИКИ СЕ НАЛАГА И ДОПЪЛНИТЕЛНО ФУНКЦИОНАЛНО ЛЕЧЕНИЕ
Разбира се, при всички изброени методики без изключение непременно се прилага и допълнително функционално лечение. То включва в себе си физиопроцедури, лазерна стимулация, магнито- и иглорефлексотерапия, масаж на вратната зона, пневмомасаж, специална гимнастика за очи, която е насочена за укрепване на очните мускули. Специалистите твърдят, че на децата с миопия е необходима физкултурата. Особено цикличните видове спорт - плуване, тенис.

Късогледството много често върви ръка за ръка със сколиозата и нарушение на осанката. А така наречената цервикална форма на сколиозата често е обусловена от леки родови травми на шийния отдел на гръбначния стълб.

При късогледство е нарушена и обмяната на веществата, а в очните тъкани е понижено съдържанието на такива микроелементи като мед, желязо, калций, цинк.

При лечение на миопия не можете да се разминете без тях, както и без поливитамини от групата А, В, С, D и Е. Необходими са и антиоксиданти и биофлавоноиди, които в големи количества се съдържат в препаратите от черна боровинка. Те, разбира се, няма да избавят детето ви или вас от късогледство, но ще укрепят очните тъкани, ще подобрят тяхното състояние и обмяната в тях. Защото е много по-лесно да се предотврати една болест, отколкото да се провежда нейното лечение.