Последните проучвания и изследвания на американската академия по педиатрия показват, че късното въвеждане на немлечни храни в бебешка възраст не намаляват
Накрая на статията цитирам точно резултатите и източниците от където може да направите справка.
И така, в България сме световни рекордьори не само с високата заболеваемост и смъртност от социално значими болести, като хипертония, инсулти, инфаркти и др., но сме първи и по още нещо.
А то е... КАНИБАЛИЗМА. Да, добре разбрахте – именно канибализма.
Какво имам предвид?
Няма друга страна в света, която така да унищожава своите кадри, постижения и традиции. Пример в това отношение бяха инженерите – в началото на демокрацията те бяха „мръсна” дума, бяха накарани да карат такси и пр. Сега се търсят квалифицирани представители на тази професия, но късно.
Но да се върнем към материята, която познавам – медицината. Допреди десетина години България притежаваше изключително квалифицирани специалисти лекари, а педиатрите, които работиха в поликлиниките и водеха детската консултация, като цяло бяха на световно ниво. В това се уверявам непрекъснато, когато преглеждам бебета, които са отглеждани в развитите страни – САЩ, Великобритания, Германия и др.
Но за съжаление дойде реформата и в този сектор и почти всички педиатри станаха общопрактикуващи лекари.
Не ме разбирайте погрешно – аз съм един от тях, но условията при които се работи и изискванията към нас ни прави повече чиновници, а педиатрията изисква време, спокойствие и творчество.
БЪЛГАРСКАТА ДЕТСКА КОНСУЛТАЦИЯ Е С ОСОБЕНО ГОЛЕМИ ТРАДИЦИИ И ДОСТОЙНСТВО. Начина на хранене и захранване, на отглеждане на бебето са издържали проверката на времето.
Ето защо трябва да я подкрепяме и продължим.
Основните моменти при захранването е, че в края на четвъртия месец зместваме обедното хранене постепенно със зеленчуково пюре. След това съблюдаваме ЗЛАТНОТО правило на въвеждане на други немлечни храни, а именно – ИНТЕРВАЛА ОТ ЕДИН МЕСЕЦ. Следващите немлечни храни са каша, месно зеленчуково пюре, попара и т.н.
Именно спазването на това златно правило гарантира нoрмалното развитие и съзряване на храносмилателната система и намаля риска от алергии по – късно. Разбира се има много индивидуални схеми като напр. за бебета с проявена вече алергия, с много чувствителни чревца, слабо надаващи и др.
От 3-4 и години се заговори за „модния западен начин на детско хранене”. Той включва: лишаване на бебето от вода през първата година, възможно най-късно захранване, включване на жълтъка късно след годинката и др.
Не смятам, че това е най-правилния начин, защото не е правилно бебето да бъде лишено от вода.
Що се отнася до късното захранване – основният проблем при него е, че когато рано или късно включим немлечно хранене, ние имаме твърдо кратко време за въвеждането на всички немлечни храни – 15 дни, което не е достатъчно и води до по-големи рискове в това число и алергии. Времето е кратко, защото едно дете към 10 – 11 месеца трябва да получава вече преходно хранене – храната на възрастния, само че подходящо приготвена, без тлъстини и подправки и др. Тя най-добре се готви в детските кухни.
И сега обещаното – новите препоръки на американската академия по педиатрия: те ревизират препоръките от 2000 година, които бяха насочени към използването на хидролизирани млека и късното въвеждане на алергизиращи храни в диетата, за да се прeдотврати появата на алергични прояви.
Данните от доказателствената медицина не подкрепят ограниченията в хранителния режим по време на бременността и в периода на кърменето. Счита се обаче, че кърменето през първите четири месеца е свързано с по-нисък риск за развитие на атопичен дерматит, алергия към протеините на кравето мляко и прояви на бронхообструкция, поради което естественото хранене трябва да се предпочита пред използването на адаптирани млека.
Въз основата на обширни проучвания и доказателства амeриканската асоциация по педиатрия дава следните препоръки:
- избягването на алергизиращи храни по време на бременността не е свързано с намален риск за атопия при децата.
- кърмените деца /поне четири месеца, фамилно обременени за алергии, имат по-нисък риск за развитие на атопичен дерматит и алергия към протеините на кравето мляко през първите две години в сравнение с тези, хранени с адаптирани млека.
- няма доказателства за използването на соеви млека с профилактична цел при деца с атопия.
- ДО МОМЕНТА ЛЕПСВАТ ДАННИ, ЧЕ КЪСНОТО ЗАХРАНВАНЕ МОЖЕ ДА ВЪЗПРЕПЯТСТВА РАЗВИТИЕТО НА АЛЕРГИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ.
Настоящите препоръки и указания не се отнасят за кърмачета, които имат вече изявена клинична картина на дадено алергично заболяване. В подобни случаи е необходимо идентифициране на рисковата храна и изключване от диетата на детето.
Използвани източници:
http://pediatrics.aappublications.org
www.jpeds.com
Както и статиите:
1.Greer F, Sicherer S. , Burcs A , and the Committee on Nutrition and Section on Allergy and Imunology. Effects of early nutritional interventions on the development of atopic disease in infants and children.
2. American Academy of Pediatrics. Committee on Nutrition. Hypoallergenic infant formulas.
Д-р Марио Янакиев е завършил медицина през 1990 година в ВМИ Пловдив. Има специалност по педиатрия и хомеопатия. Специализирал е спешна помощ.