All for Joomla All for Webmasters

Процедурите са дълги, обстойни и често неприятни за же­ната, но са абсолютно необходими, за да се разбере какво става с нея. На тяхна основа лекарят поставя диагноза, без която не би могъл да помогне на двойката в стремежа й да има потомство.

  1. Кривата на температурата: с рязкото си покачване при овулацията тя сигнализира, че действително има така­ва.
  2. Спермограмата и изследването на цервикалната слуз след полов акт позволява да се провери наличието на спер­матозоиди и състоянието на слузта.
  3. Дозировката на хормоните в кръвта дава сведения за евентуални смущения в производството на хормоните, от­говорни за редовността на менструалния цикъл.
  4. Ехография на тазовата област: тя може да покаже евентуалните аномални на матката, на тръбите или на яйч­ниците.
  5. Рентгенов преглед на матката, който единствен може да потвърди или отхвърли предположението за запушване на едната или на двете тръби. През маточната шийка се инжектира контрастна течност, чието преминаване, следе­но от рентгеновия апарат, позволява да се установи прохо­димостта на тръбите.

Здравата матка е важен компонент на здравата размножителна система. Когато матката не е в най-добра форма, това може да попречи на имплантирането и развитието на ембриона. В някои случаи, нездравата матка не може да износи плода до термин и се налага преждевременно раждане.
Има различни проблеми, включително фиброиди и ендометриоза, които могат да възникнат в матката и да повлияят на размножителните способности на жената.

Ендометриални полипи

Ендометриалните полипи представляват извънмерен растеж на тъкан по лигавицата на матката. Обикновено малките полипи не пречат на репродуктивните способности. Но ако станат големи или има наличие на множество полипи, те могат да затруднят зачеването и да увеличат риска от спонтанен аборт.
Макар че ендометриалните полипи са рядкост при жени на възраст под 20г., рисковият фактор се увеличава с възрастта до менопаузата.

Опитвате се да заченете от почти година, но безуспешно. За да разберете причината, сте си направили изследвания за безплодие и сега очаквате резултатите. Какво ще откриете? Има множество диагнози, които бихте могли да получите след тест за безплодие. Следва преглед на някои от възможните обяснения и тяхното значение.

Ендометриоза

Това означава, че лигавицата на матката излиза извън нея. Ендометриозата засяга предимно жени между 30 и 50 годишна възраст и около 40% от засегнатите жени изпитват проблеми със зачеването. Изглежда, че основната причина за безплодие при ендометриозата са белези и сраствания, които блокират пътищата към матката. Това пречи за оплождането на яйцето, както и за правилното придвижване на яйцето към матката по фалопиевите тръби. Последното може да доведе до извънматочна бременност (когато оплоденото яйце се имплантира някъде извън матката). Съществуват обаче и други теории за това как точно ендометриозата причинява безплодие.

Бактерията предизвикваща хламидия е chlamydia trachomatis. Тази зараза се предава най-вече полов път (PID). Хламидийната зараза може да бъде в  жената през цялото време, което да не й причинява никаква вреда, но може и да показва наличието си чрез определени симптоми.  Жените с хламидия могат да имат увеличено или променено влагалищно течение и получат вагинална инфекция, която може да се разпространи в половите органи.

Факторите, които показват вероятността някоя жена да има хламидийна зараза са:

  • наличие на сексуална активност и възраст под 20 години;
  • наличие на нисък социално-икономически статус;
  • липсата на използвани контрацептиви (презервативи);
  • повече от един сексуален партньор;
  • използването на орални контрацептиви;
  • секс с партньор, който преди е имал полово предавано заболяване;
  • секс с партньор, който има хламидийна зараза на пикочния тракт.

Симптоми на хламидията

Жени, които са заразени с хламидия често нямат симптоми или имат един единствен, който е неясно изразен. Ето защо заразените жени често не осъзнават, че имат болестта от дълго

време, понякога години. Но те са заразени и могат да предават болестта несъзнателно. Когато симптомите включват жълтеникаво вагинално течение; болезнено или често уриниране; парене или сърбеж на вагиналната област; червенина, оток или болезненост на влагалището; болки по време на сношение и ненормално кървене.

Диагностициране на хламидията

Диагностицирането на хламидията се прави чрез самонаблюдение, поставяне на обща

медицинска картина и физическо изследване, които включват взимането на проба от цервикална тъкан с намазка, взета с марля и изпращането й в лаборатория за изследване. Изследователите работят за развитието на тестовете на урината, които да направят сканирането на тази болест по-достъпно. Обичайният кръвен тест се прави за да се разбере дали има също така и зараза на сифилис.

Сексуалните партньори, с които е осъществяван полов контакт през последен шестдесет дни също трябва да бъдат проверявани, когато има наличие на хламидия.

След успешно проведеният курс на лечение с антибиотици, лекарят може да направи повторно изследване чрез посявка на материал от засегнатата област. Ако тестът е положителен, тогава обикновено е налице повторно заразяване. Това е много вероятно, ако сексуалният партньор не е бил лекуван или лечението не е завършено.

Ефекти върху плодовитостта

Хламидята може да въздейства върху женската репродуктивна способност по два начина: това може да доведе до полово предавани болести, които могат да доведат до безплодие чрез увреждане на маточните тръби или да доведе до временно безплодие чрез засягане на цервикалната слуз.  Основната опасност за мъжете с хламидия, все пак, е това те да заразят своите партньорки и техните партньори, който могат да развият PID.

Ако вие имате хламидийна зараза и планирате бременност, трябва да се подложите на лечение преди зачеването - бременната жена, която има хламидия може да я предаде на бебето при рождението му и то да страда от остра форма на конюнктивит и белодробни инфекции.

Заедно в Кухнята

Детски Кът

Здраве

 

© © 2024 Перфектна Мама. Всички права запазени.