Възрастните много обичаме да размахваме пръст и да казваме клиширани фрази, които уж с педагогическа цел трябва да „влязат” в главата на детето. Обаче имат ли смисъл наистина и каква е реакцията у малчовците? Понякога, универсалният набор от думички не върши никаква работа, дори напротив. Прегледай основно родителския си речник и изхвърли част от инструментариума, дори да е останал като наследство от родителите ти. Ето част от излишния „багаж”:

1. Виждаш ли, че не се получава. По-добре прави като мен.
Малкия човек се опитва да свърши нещо сам, след като е виждал как ти или баща му го правите. Насърчавай опитите му, не е задължително още при първия неуспех да му триеш сол на главата. Така само ще го обезсърчиш и всъщност му казваш, че за нищо не става. Детето постепенно ще отрасне с чувството, че не се справя и че е неудачник. Нека сам пробва и греши, а ти можеш да му покажеш с любов кое как става и да го насърчиш да пробва пак.

2. Вземи го, само се успокой
Разбира се, че е трудно да се устои на многочасово мрънкане от рода на „Искам това!” Но ако след като веднъж си отказала – да се предадеш, за да ти миряса главата, ще е истинска грешка. Така детето е наясно, че дългото мрънкане и тръшкане ще доведат до успех.

3. Ако още веднъж го направиш – ще си го получиш
Съвсем безсмислена заплаха. Най-вероятно детето ще те провокира и ще пробва пак, за да види какво точно ще получи. Разбира се, не ще и дума за физическо наказание. Но ако често повтаряш тази фраза, тя просто няма да действа. По-добре нещо конкретно, например: ще ти спра телевизора; ще ти взема играчката или нещо подобно. И след като дадеш ултиматум, редно е да го изпълниш. Детето трябва да знае, че думите ти не са празни приказки, така наистина ще постигнеш ефект.

4. Длъжен си да разбереш, че...
Детето трудно може да се почувства длъжно за каквото и да е. По-скоро ти си длъжна да му преведеш задълженията на детски език и да го увлечеш по някакъв начин, така че да ги свърши. Задължения можеш да вменяваш на възрастни, които носят отговорност за действията си, на деца тази фраза нищо не им говори. Така че по-добре недей да очакваш това от тях.

5. Момчетата (момичетата) не се държат така
Кой е казал, че момиченцата трябва да са спретнати, чистички и окичени в розово и панделки, а момченцата могат да си позволят буйства и скъсани дрехи? Тази отживелица по-добре я забрави и не вменявай на детето си изкуствено създадени норми. В крайна сметка дай повече свобода на детето си и го остави само да избира, без да му налагаш стереотипи. Няма нищо по сладко от това да прецапаш през някоя локва, дори и ако си от женски пол. Също така не е задължително момчето ти да обича спорта и да се бие с други деца. Всяко дете е отделна личност с индивидуални наклонности и качества, които не зависят от пола му. Налагането на нещо чуждо на природата му само може да го потисне и така да пропуснеш истинските му заложби. Именно тези клишета са виновни за някои от комплексите на възрастните индивиди. Около нас е пълно с мъже, които не могат да изразят емоциите си, защото видиш ли не трябвало да ги показват...

6. Не се разстройвай за глупости
За теб може и да са глупости, но детето приема твърде насериозно неща, които възрастните не забелязват. Когато чува това от устата ти, горчивината му остава, но към това се добавя и чувството, че не е разбрано. Наистина е възможно да е разстроено за нещо дребно, но по-добре да го прегърнеш и утешиш или да го разсееш, отколкото да наречеш детските му тревоги и проблеми „глупости”. Всъщност ако демонстрираш пренебрежение към проблемите му, нищо чудно по-нататък да не разбереш за по-сериозните неща.

7. Виж другите деца, а ти...
Сравненията с приятелчета и съученици или братя и сестри – любим похват на много родители, които размахват пред носа на децата си някакви модели за подражание. Всъщност това е доста унизително и безсмислено. Това показва, че ти си безсилна и не можеш да се справиш с даден проблем, затова викаш на помощ безсмислените сравнения с други деца. Лично аз, при подобен опит от майка ми, правех точно обратното на светлия пример. Не оставяй впечатление у детето си, че предпочиташ друго защото прави нещо по-добре. То трябва да знае, че любовта ти не зависи от заслугите му, а че я има безусловно. Помисли си ти как би се почувствала ако на работа или роднини ти обяснят как някой си се справя по-добре и може да ти служи за пример. Обидно, нали?