Когато говорим за възпитанието на децата, трябва преди всичко да знаем, че в резултат на многобройни минали прераждания човек получава по съдба определен тип характер, който е много трудно да бъде променен. Това означава, че той притежава определен
Струва ни се, че характерът на малкото дете е още неизвестен или че то още няма оформен характер, но всъщност не е така — всяко дете вече има свой характер, формиран още от самото му раждане. Проблемът е в това, какви качества на характера вие ще помогнете да се проявят и какви не. Затова във ведическата култура се смята, че за да се даде на детето правилно развитие и възпитание, най-важното е да се определи с какъв тип характер се е родило то.
Във ведическата педагогика се казва, че съществуват 4 основни типа личности.
Първият тип - това са учени или хора, склонни да бъдат обучавани и да изучават. Те се стремят към познание и искат да дават знание на другите хора. От детството си се стремят към истината, имат желание да изучават нещо, внимателно слушат онова, което им се говори. И изпитват големи трудности, ако не могат да подредят в главата си някаква концепция, която утвъждават техните родители. С други думи, за такива деца най-важното е да разберат смисъла. Те се безпокоят и са неудовлетворени, ако не разбират нещо. Тяхната най-характерна черта е честността. Такъв човек не може да бъде купен. Ако детето не притежава честност и лесно се подкупва с нещо, значи неговият характер е от друг тип.
Вторият тип - това са хора, с наклонности към управление, ръководство, склонни да защитават някого или някакви установени правила, закони и пр. Те на всяка цена се стремят да направят живота справедлив, правилен, подреден, често подкрепят властта, ръководят или по някакъв начин участват в структурите на властта. Тяхната най-характерна черта е стремежът им към справедливост и милосърдие.
Ако човек се стреми към справедливост, ако смята, че е длъжен да застави всички да постъпват както трябва и сам се старае да следва този принцип, това означава, че неговият характер е от този втори тип. Такива хора имат силно изразено желание да защитават слабите. В зависимост от степента на своя интелект, те са склонни да заемат постове в различни ръководни структури, започвайки от президента и завършвайки с редови постови полицай, т.е. в зависимост от нивото на тяхното съзнание, те избират една или друга длъжност. Такива хора също така имат наклонности към политическа дейност или към обсъждане на взаимоотношенията в даден колектив и т. н. Те имат чувство за дълг и отговорност. Ако се опитваме от такова дете да направим академик, в живота то ще има големи трудности.
Третият тип характер имат хората, склонни да се занимават с търговия и стопанска дейност. Тяхна характерна черта е щедрост и едновременно с това желание да бъдат богати. Тези хора са особено практични. Проявяват стремеж да икономисват, да правят всичко по най-практичния начин и да се занимават с бизнес. В детска възраст обичат да заменят едно нещо с друго, да колекционират, да заемат определено ниво в някаква област, т.е. стремят се от постъпките си да имат конкретна полза.
Четвъртият тип — това са хора, които обичат нещо да майсторят, да поправят, да извършват някаква конкретна практическа работа. Те искат да правят всичко с ръцете си. Често изпитват голямо удовлетворение, ако се занимават с това, което обичат, и нямат особено желание да се занимават с бизнес или управление, нямат стремеж към задълбочено изучаване на нещо или към големи знания. Тяхното основно качество е трудолюбието.
Има още един пети тип характер, който излиза извън тези основни ведически характери. Този тип възниква в резултат на това, че родителите не са способни да дадат на детето възможност да прояви своя характер или по-късно са потиснали проявите на неговите вродени наклонности, на онова, което е било предопределено на детето по съдба. В резултат на това са били унищожени позитивните прояви на неговия характер и такъв човек не знае с какво да се заеме. Тази пета категория хора се смятат за неудачници, тяхната съдба е да се опитват да открият себе си в живота. Такива хора страдат.
Затова е толкова важно родителите да разберат от какъв тип е характерът на тяхното дете. Тяхната задача не е в това да научат децата си на висша математика или да им осигурят обучение в престижно частно училище или средства, за да изглеждат по-добре от другите деца. Необходимо е да спомогнат от най-ранно детство изявата на най-силните, вродени наклонности на детето и тяхното максимално развитие.
Методи на възпитание на децата
Според ведическата педагогика съществуват четири основни метода за възпитание на децата.
Първият метод — това е възпитание с доброта и нежност. То е възможно, когато е налице сътрудничество с децата. Сътрудничеството само по себе си вече е доброта. То е възможно, когато родителите разбират, че пред тях стои личност, а не предмет или "плът от тяхната плът". С други думи, пред тях стои отделна личност, преживяла много прераждания до този момент, а не тяхна собственост. Тази личност може да съществува независимо от нас, съществувала е до този момент и ще съществува и без нас. Ако е налице такова разбиране, сътрудничеството е възможно. Разбира се, в резултат на сходни съдби, нашите деца приличат на нас, но истината е, че не бива да ги смятаме за наши копия. При правилно разбиране на взаимоотношенията с детето, се появява възможност за по-отзивчиво и ненатрапчиво общуване. Тогава детето само признава авторитета на родителите си, уважава ги и е склонно да ги слуша.
Вторият метод е възпитание чрез пристрастяване. Такова възпитание е от типа — ако си добро дете, ще имаш всичко, което поискаш. А ако си лошо, нищо няма да получиш. Това възпитание е от позицията на материалната заинтересованост. Така децата се възпитават в пристрастеност.
Третият метод е възпитание в невежество — когато над детето се извършва насилие. Разглезването на децата е също възпитание в невежество.
Четвъртият метод е безличностното възпитание, когато родителите просто не обръщат внимание на детето си: "Нека живее, както си иска. Всички деца са били такива и нищо страшно не се е случило. Всички пушат, пият..."
Последните три са методите на неправилното възпитание. Те възникват, защото човек смята детето за своя собственост, т.е. родителите смятат детето си за част от себе си, детето не принадлежи на себе си, а на тях. В този случай, родителите не могат да възпитават правилно и резултатът е нулев. Лъжливото его на детето в този случай ще протестира срещу волята на родителите си. Това става от само себе си, независимо от това дали ние искаме това или не.