Срамежливото дете се вижда веднага. Всички играят в пясъка, а то стои отстрани. Много му се иска да се приближи до своите връстници, но се страхува от тях - да не го обидят, изгонят и т.н.
В училище срамежливото дете също се откроява: то се притеснява, затваря се в себе си. Ако детето не се пребори със срамежливостта си до 5-6 година, тя ще премине в хронична форма. Плахото дете формира определен стил на поведение и положение в обществото, дори още в предучилищна възраст. Ако детето осъзнава своята срамежливост тя още повече ще го сковава, а неувереността и занижената самооценка няма да му позволят да преодолее самостоятелно този свой комплекс. В този случай е необходимо помощта от страна на родителите.
Съвсем малките деца, които не ходят на детска градина, не страдат от стеснителността като такава – те имат само нейните предпоставки: безпокойство, емоционална неустойчивост, ревливост, промени в настроението и апетита във връзка с промени в обичайния начин на живот (нощуване у баба, през лятото преместване на вилата, пребиваване в лагер ). Тези деца често се страхуват от непознатите хора и преживяват, когато попаднат в необичайна ситуация. Много от тях са силно привързани към майките си.
Съществуват няколко причини за детското стеснителност.
1.Стеснителността е пряко свързана с неувереността на детето в себе си и като следствие със страха, че може да се покаже смешно, нелепо, с опасението , че може да получи негативна оценка от заобикалящите го хора: връстници, учители, непознати хора. Важно е да знаете кои ситуации предизвикват у вашето дете особено напрежение, когато то силно се притеснява. Тази информация можете да получите като наблюдавате поведението на детето или поговорите с него за това.
2.Срамежливостта често зависи от типа нервна система, която както е известно, ние получаваме от момента на раждането си. Всеки родител трябва да знае как неговото дете се изразява в психогенните ситуации. Най-често срамежливостта е присъща на меланхолиците, които са слаби, неподвижни, мечтателни личности.
3.Някои родители отчаяно се стараят да ограничат детето си от контакти. Изолирането от обществото не позволява на детето да развие умението си за живот сред хората, то не знае как да живее с тях, как да се сприятелява. Много често стеснителността на детето се обяснява с неговия характер, с неговите навици и с начина на живот на родителите. Затворената, мрачна и малко общителна майка, която се отличава с повишена тревожност и мнителност, може реално да развали бъдещето на детето. Тази майка се страхува от всичко: улицата, инфекциите, лошото влияние, побоищата. Тя като че ли завива своето дете с памук и то расте абсолютно аморфно и безпомощно. Постоянното вътрешно напрежение у майката, подклаждано от негативните отношения с нейния съпруг или родителите, или просто от лошия бит се изразява с промени в настроението и непоследователност. Тревожната, нервно-емоционална атмосфера в дома е вредна за малките деца, тъй като тя може да доведе не само до стеснителност, но и до невроза.
4.Семействата, в които към децата се отнасят с повишена строгост и взискателност и не признават съществуването на компромисите, също способстват за формирането на срамежливостта. Детето, растящо в атмосфера на забрани, заповеди и което не знае какво е похвала и ласка, може да израсне срамежливо и дори страхливо.
Детето не трябва да се критикува за неговата срамежливост. То трябва да се учи да общува, да умее да играе с другите деца и да се чувства добре с чуждите хора. За развитието на навиците за общуване са подходящ детските площадки, паркът, всички места, където децата се събират със своите родители.